Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Толкова съм уплашена, Джизел – прошепна тя.
– Успокой се, миличка. – Джизел я потупа по гърба. – Знам. Целият свят се крепи на раменете ти, но през живота си не съм виждала по-силна опора. Ако ти не успееш да издържиш, не виждам кой ще го направи. – Тя я притисна по-силно към себе си. – А аз и моите момичета винаги ще сме тук, за да помагаме.
Лийша вдигна глава.
– Момичета?
Джизел я пусна и отстъпи назад; после бръкна в пазвата си, извади носна кърпичка и ѝ я подаде с намигване.
– Избърши си очите и поздрави новите си ученички.
Лийша си пое дълбоко дъх и попи сълзите си. Джизел изчака малко, оставяйки ѝ време да се вземе в ръце, преди отново да отвори вратичката на каретата. Отвътре изскочиха Рони и Кади, двете момичета, които Лийша беше обучавала, преди да се върне в Хралупата миналата година, и се хвърлиха в прегръдките ѝ. Въодушевлението им беше осезаемо и накара Лийша да се засмее радостно.
– Видяхме как пламва голямата защита, господарке! – изписка Кади. – Великолепна е!
– Не толкова великолепна, колкото мъжете, които видяхме – рече Рони. – Всички хралупари ли са толкова високи, господарке?
– О, нощ, Рони – завъртя очи Кади, – стоим на открито в нощта, а ти си мислиш само за момчета.
– Мъже – поправи я Рони и дори Лийша се подсмихна.
– Достатъчно, смехоранки – рече тя, връщайки се с лекота към строгия си тон на учителка. – После ще поговорим за защити и момчета. Тази вечер ни чака работа. – Тя посочи към наскоро построената амфитеатрална операционна в дъното на двора ѝ. – Вървете и помогнете на билкарките, които пристигат, да се настанят.
Момичетата кимнаха и се затичаха натам.
– Моите нови стари ученички? – попита Лийша.
– Стига да можеш да изтърпиш бърборенето им – рече Джизел. – Ще научат много повече в Хралупата, отколкото в Анжие.
Лийша кимна.
– И ще бъдат подложени на повече лишения. Тук няма да работят в чист лазарет, Джизел. Скоро ще се наложи да режат и закърпват хората на мястото, където са паднали, с надеждата да успеят да ги отнесат живи в лазарета.
– Светът се е запътил към война. Билкарките повече не могат да си позволят да се крият зад стените. – Джизел отпусна ръка върху рамото на Лийша. – Но ако трябва някой да ги научи на този урок, предпочитам да си ти. Гордея се с теб, момиче.
– Благодаря ти – отвърна Лийша.
– Колко седмици са минали от последното ти прокървяване? – попита Джизел.
Сърцето на Лийша спря. Гласът ѝ заседна в гърлото и тя застина с ококорени очи.
Джизел я изгледа строго.
– Не ми се прави на изненадана. Не си единствената, която се е обучавала при господарката Бруна.
По защитения път се стичаха билкарки от цялата провинция Хралупата. Някои пешком, от лазаретите, които се намираха само на миля от ядронското гробище. Други с карети, изпратени да ги докарат от най-отдалечените баронства и навсякъде по пътя. Имаше дори неколцина от бежанските села, които все още не бяха прибавени към провинцията.
– Бандити – каза Уонда, когато посрещнаха няколко слаби жени с твърди погледи.
– Не искам повече такива приказки, Уонда Катър – каза Лийша. – Това е Събор. Всички жени тук са се заклели да спасяват животи и ти ще се отнасяш с уважение към тях. Ясно ли е?
Очите на Уонда проблеснаха и тя ги присви, а Лийша се зачуди за миг дали не е била твърде строга. Но след това момичето преглътна и кимна.
– Да, господарке. Не исках да проявя неуважение.
– Знам, че не си искала, скъпа Уонда – рече Лийша. – Но не бива да забравяш, че истинските ни врагове идват от Ядрото. Атаката им по Новолуние искаше просто да отвлече вниманието ни, а едва не ни затри, макар че Арлен и Рена бяха в Хралупата.
Уонда сви юмруци.
– Той ще се върне, господарке.
– Няма как да сме сигурни – отвърна Лийша. – А ако се върне, сам ще ти каже, че е най-добре да събираме колкото се може повече съюзници.
– Да, господарке – рече Уонда. – И въпреки това какво ще кажете да скрия среброто?
Лийша поклати глава, броейки жените, които вече бяха пристигнали, и онези, които все още пътуваха. Краят на колоната от спрени карети вече се губеше от погледа ѝ и всички билкарки пристигаха пеша.
Аманвах и Сиквах пристигнаха последни и оставиха Роджър да ги чака в двора с останалите мъже, докато двете се запътиха заедно с Лийша и Джизел към операционната. При вида на двете красиянки, които стояха зад Лийша, глъчката се усили.
Лийша си пое дълбоко дъх. Джизел я стисна окуражително за рамото и тя пристъпи към центъра на сцената. Врявата изведнъж утихна.