Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Тя посочи с бастуна си Аманвах. Младата дама’тинга стрелна с поглед пръчката, но запази спокойствие.
– Извадил е късмет и ще оживее – повтори Лийша. – И въпреки това ще минат месеци, преди Мейкън да може отново да ходи или да прехвърля трупи, без да кърви и да го боли. Седмици наред ще бъде на течна диета и може би никога повече няма да може да се бие или да върши тежка работа.
Тя махна на Аманвах, която пристъпи напред, стараейки се да спазва дистанция от Алса. После извади един извит сребърен нож.
– Ей, какво правиш? – тросна се Алса и вдигна бастуна си, готова да я удари.
Лийша я възпря с ръка.
– Моля за търпение, господарке – рече тя.
Алса я изгледа недоверчиво, но остана на мястото си, докато Аманвах умело разряза шевовете на Лийша, извади конците и ги хвърли настрани. После протегна ръка и Сиквах постави в шепата ѝ фина четка от конски косми и ѝ поднесе порцеланова купичка с мастило, в която да я топи.
Гърдите и коремът на Мейкън бяха гладко избръснати, осигурявайки гладка и чиста повърхност, върху която да работи Аманвах. Тя топна четката в мастилото, изцеди я на ръба на купичката и прецизно нарисува защити около раната. Работеше бързо и уверено, но въпреки това минаха няколко минути, преди да ги завърши. Когато приключи, раната беше оградена от два концентрични овала със защити.
След това Аманвах бръкна в торбичката си с хора, извади едно парче демонска кост, което приличаше на въгленче. Прокара го бавно над раната и защитите веднага засияха. Първо с мека, а след това с все по-ярка светлина. Двата овала като че ли се завъртяха в противоположни посоки, защитите светеха все по-ярко и по-ярко, докато на онези жени, които стояха най-близко, не им се наложи да закрият очите си с ръце.
Няколко секунди по-късно светлината угасна и Аманвах изтупа ръцете си от праха, в който се беше превърнала костта. Сиквах отново пристъпи напред и ѝ поднесе купа с топла вода и парче плат. Аманвах го взе, избърса внимателно засъхналата кръв и мастилото и отстъпи назад.
Из амфитеатъра се разнесоха ахкания. Всички можеха да видят, че виолетово-черната кожа на Мейкън беше станала бледорозова и раната беше изчезнала.
Алса избута Лийша встрани и бързо отиде да огледа воина; протегна ръка и започна да опипва, натиска, щипе и мушка плътта, по която не се виждаха никакви белези. Накрая вдигна глава и погледна към Аманвах.
– Това не е възможно.
– Всички неща са възможни, ако това е волята на Еверам, господарке – каза Аманвах. Тя се обърна и заговори на целия Събор: – Аз съм Аманвах, първа съпруга на Роджър асу Джесъм ам’Кръчмар ам’Хралупа. Ние сме красиянки, да, но моята сестра съпруга и аз вече сме от племето на Хралупата. Вашите воини са наши воини и затова всеки, който се изправи срещу алагаите, става задължение на дама’тингите. С помощта на магията на хора мнозина от онези, които е могло да умрат, ще бъдат спасени, а мнозина, които са останали сакати, ще могат да се бият отново. Утре вечер Мейкън ам’Орчард отново ще вдигне копието си и редом с братята си ще защитава провинция Хралупата. – Аманвах се обърна и погледна в очите билкарката Алса. – Ако ми позволите, ще ви науча и вие да го правите.
Отвън, на двора, Роджър не можеше да чуе какво говореха на Събора, но тренираното му ухо успяваше да различи гласовете и тона им, най-вече на Лийша. Часове наред я бе обучавал как да проектира гласа си пред публика като жонгльор. Лийша възприемаше добре уроците, особено когато можеше да изучава майсторските изпълнения на графа. Тамос можеше да говори с нормален тон на стоящите близо до него, без останалите да чуят и дума, и да проектира шепненето си в цялата стая. Обучени още от малки да заповядват, кралските особи от форт Анжие можеха да засрамят цяла театрална трупа.
Роджър лично беше виждал колко бързо учтивият тон можеше да се превърне в порицание. Чрез една съвсем лека промяна, без да се губи и капчица от вежливостта и без никой да се почувства обиден, можеше да се изрази неудоволствие така, че всички в стаята да знаят какво поведение очаква от тях лидерът им.
Сега гласът на Лийша звучеше по същия начин. Учтиво. Почтително. И напълно под контрол.
От нея щеше да излезе великолепна графиня, щом Тамон престанеше да се скатава и да обяви неминуемата женитба. Надяваше се да е скоро. Ако на тоя свят имаше някой, който да заслужава поне малко щастие, това беше Лийша Пейпър. Нощ, дори Арлен си беше намерил съпруга, а той беше по-луд и от стадо мустанги.
Операционната утихна и той видя пулсиращите светлини от представлението на Аманвах. Когато приключи, гласът на неговата дживах ка се извиси над Събора, отеквайки в амфитеатъра с помощта на могъщо заклинание.