Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Роджър ги наричаше дживах ка и дживах сен и ги обичаше ужасно много. Арик го беше научил да се страхува от брака като от чума, но онова, което съществуваше между тях тримата, Роджър дори не беше сънувал.
Сиквах като че ли усещаше кога иска да остане сам и изчезваше, като се появяваше като чрез магия в мига, когато той имаше нужда от нещо. Беше едновременно свръхестествено и изумително. Тя беше топла, подканяща и нежна и посвещаваше цялото си внимание на всяка негова дума и желание – да не говорим за всяко потрепване в пъстрите му гащи. Докато лежаха върху възглавниците, той ѝ се доверяваше, като знаеше със сигурност, че всичко щеше стигне до ушите на Аманвах.
Сиквах беше сърцето на тяхното семейство, а Аманвах, разбира се, беше главата. Винаги сериозна, винаги съсредоточена, дори когато правеха любов. И винаги беше права, както бе разбрал Роджър. Аманвах изискваше подчинение във всичко и Роджър се беше научил, че е най-добре да не се противи.
Освен когато ставаше дума за цигулката. От онази нощ, в която бяха използвали музиката си, за да убиват ядрони, съпругите му бяха разбрали, че в това ще ги води той. Аманвах беше главата, а Сиквах сърцето, но Роджър беше изкуството, а изкуството трябва да е свободно.
Те завършиха сеанса в позиция на покой, по гръб, след което с отскок се изправиха на крака. Учениците им продължиха да лежат по гръб, посрещайки Роджър с хор от пъшкания и стенания, докато той разцелува съпругите си, които го посрещнаха в подножието на сцената.
Първа от хралупарите се изправи Кендал и се приближи до тях. Аманвах и Сиквах се отнасяха към останалите си ученици като към слуги, но бяха приели Кендал. Тя беше най-надарена от всички, превръщаше музикалното им трио в квартет и бе достатъчно гъвкава, за да може някой ден да изпълнява дори и най-трудните пози в шарусахк. Дишането ѝ бе дълбоко и равномерно, макар и учестено от напрежението.
– Добре се справи днес, Кендал ам’Хралупа – каза Аманвах на красиянски, удостоявайки я със гордото си кимване, което за неговата дживах ка беше равносилно на най-висша похвала.
Кендал беше включена в уроците по красиянски, които двете даваха на Роджър, и това много му помагаше, защото му позволяваше да се упражнява с някой, който срещаше същите трудности като него.
Кендал грейна и повдигна широкия си шарен панталон във впечатляващ реверанс.
– Благодаря ви, Ваша Светлост.
Когато се изправи, свободната ѝ риза за тренировки леко се поразтвори и Роджър зърна поредица от плътни белези на гърдите ѝ.
Кендал улови погледа му и първо се усмихна, докато не погледна надолу и не осъзна, че той гледа белезите, а не цепката на бюста ѝ. Внезапно момичето се изчерви и бързо придърпа ризата, за да се прикрие. Роджър отмести поглед настрани. От срама в очите ѝ му се прииска да се беше продънил в Ядрото.
Аманвах веднага усети смущението им. Тя леко наклони глава към Кендал и Сиквах веднага улови момичето за ръката.
– Вече си готова за по-високо ниво шарукин – каза Сиквах, – ако успееш да усъвършенстваш позата „Скорпион“.
– Мислех, че съм се справила с нея – рече Кендал.
– Може би се справяш по-добре от останалите чини – рече Сиквах, – но ако искаш да се обучаваш в по-висшите форми, ще трябва да се постараеш повече. Ела.
Кендал погледна към Роджър, но позволи на красиянката да я отведе настрани, за да се упражняват. Аманвах ги изпрати с поглед и щом се отдалечиха достатъчно, тя се обърна към Роджър.
– Съпруже, обясни. Ти често се оплакваш от това, как хората реагират на твоите белези от алагаи, а сега правиш същото с ученичката си.
Роджър преглътна. Аманвах имаше навика да казва истината в очите. Понякога направо се плашеше от нея.
– Получи ги по моя вина – рече той. – Исках да се изфукам колко я бива да омайва демоните с цигулката си. Подтикнах я към солово изпълнение, преди да е готова, и останах твърде далеч назад. Тя сбърка, а аз не бях до нея, за да я предпазя от ядроните. – Погледът му се замъгли от сълзи. – Спаси я Гаред. Втурна се право в групата демони и я изнесе навън. Тя едва не умря, докато Лийша я кърпеше. Давах кръв, докато накрая не припаднах, но пак не беше достатъчно.
Аманвах се взря в него.
– Дал си ѝ от кръвта си?
Тонът ѝ го накара да подскочи като залят с кофа ледена вода. Красиянците имаха хиляди закони и обичаи, свързани с кръвта, но Роджър винаги ги беше смятал за отживелица. Неговата кръв, която течеше във вените на Кендал, може би я правеше нейна сестра, а може би означаваше, че двете със Сиквах ще трябва да се бият с ножове. Само Създателят знаеше какво.