Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
„Никога не мушкай учениците си – му казваше майстор Арик. – Нищо добро няма да излезе от това.“
За щастие, нервите му бяха изопнати до скъсване и членът му си остана отпуснат. Но тогава Кендал го огледа преценяващо и внезапно това също го обезпокои.
„Една жена е готова да прости малкия член, но не и отпуснатия“ – учеше го Арик.
Роджър се извърна настрани и бързо се шльопна във водата. Съпругите му го последваха, а последна влезе Кендал.
Роджър се бе старал толкова усилено да не гледа към ученичката си, че всъщност никога не я беше виждал наистина. Тя беше млада, да, но съвсем не бе детето, за което я бе мислел.
А белезите ѝ...
– Те са красиви.
Роджър не бе имал намерението да го произнесе на глас.
Кендал погледна надолу. Той осъзна, че момичето отново не е сигурно за какво говори. Очите му се плъзнаха за миг надолу, после погледна отново нагоре и срещна погледа ѝ, ухилвайки се.
– И те също са красиви, но аз имах предвид белезите ти.
– Тогава защо, откакто ги получих, не смееш да ме погледнеш за повече от секунда? – попита настоятелно Кендал. – Внезапно издигна стена между нас.
Роджър наведе очи.
– Защото ги получи по моя вина.
Кендал го погледна изумено.
– Но грешката бе моя. Толкова силно се опитвах да те впечатля, че отклоних вниманието си от струните.
– Не трябваше да те изпращам сама – каза Роджър.
– Не трябваше да твърдя, че съм готова, когато знаех, че не съм – възрази Кендал.
Аманвах цъкна с език.
– Водата ще изстине, докато приключите спора си. Какво значение има? Всичко е иневера.
Сиквах кимна.
– Ний изпраща алагаите, съпруже, не ти. И Кендал е жива, а те видяха слънцето.
Роджър вдигна трипръстата си ръка, осакатеният крайник, който му беше спечелил прозвището Полухват.
– Народът на съпругите ми вижда красотата на белезите, Кендал. Липсващата част от ръката ми е онова, за което майка ми даде живота си. Ценя я толкова, колкото и пръстите ми.
Той кимна към белезите от нокти, с които бяха нашарени гърдите ѝ, и към набръчкания белег във формата на непълна луна на рамото ѝ, останал от демонската захапка.
– Виждал съм много хора, нападнати от демони, Кендал. Стотици. Хиляди. Виждал съм такива, които са оцелели, за да разказват, и такива, които не са. Но малко са онези, които са преживели такова нещо и са се преборили. Тези белези отразяват силата ти и волята ти за живот и аз никога не съм виждал нещо толкова красиво.
Устните на Кендал потрепериха. По лицето ѝ се стичаха капки вода, и не всичките бяха от втечнената пара. Сиквах отиде и я прегърна.
– Той е прав, сестро. Трябва да се гордееш.
– Сестро ли? – попита Кендал.
– Съпругът ни ти е дал кръвта си в нощта, когато си ги получила. – Аманвах прокара пръст по белезите на Кендал. – Сега сме от едно семейство. Ако пожелаеш, ще те приема като дживах сен на Сиквах.
– Какво, какво?
Роджър се беше отпуснал в топлата вода, но сега изведнъж подскочи с плясък.
Сиквах се поклони на Кендал и гърдите ѝ разплискаха водата.
– За мен ще бъде чест да те приема, Кендал ам’Хралупа, като моя сестра съпруга.
– Чакайте малко – каза Роджър.
Кендал изсумтя смутено.
– Едва ли ще намерим пастир, който да проведе такава церемония.
– Инквизитор Хейс дори няма да обърне внимание на Сиквах – отбеляза Роджър.
Аманвах сви рамене, без да сваля поглед от Кендал.
– Езическите свети мъже не са от значение. Аз съм Невеста на Еверам и дъщеря на Избавителя. Ако изречеш брачната клетва пред мен, ще бъдеш омъжена.
„А мен все едно ме няма тук“, помисли си Роджър, докато къпещите се жени обсъждаха третия му брак. Знаеше, че трябва да продължи да се съпротивлява, но му липсваха думи. Не стъпваше в Свещен дом, освен ако наистина не му се налагаше, и не разбираше и една ядронска думичка от бръщолевениците на пастирите. Както той, така и майстор Арик преди него знаеха много добре, че Създателят бе накарал много съпруги да забравят за брачните си обети. Поне за няколко часа.
Но подобни неща винаги носеха неприятности. Създателят може и да не се интересуваше, но все пак имаше някаква мъдрост в догмата на пастирите.
– Да – рече Кендал, навела поглед към водата, и Роджър усети как през тялото му преминават тръпки. Тя вдигна глава и срещна погледа на Аманвах. – Да, добре. Ще го направя.
Аманвах кимна и се усмихна, но Кендал вдигна предупредително ръка.
– Но няма да произнасям никакви клетви в банята. Искам да разбера някои неща за тая работа с дживах сен и трябва да кажа на мама.