Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Аманвах даде знак на Сиквах. Двете жени не бяха направили почти нищо, но Сиквах веднага започна да хвали напредъка на Кендал. След няколко секунди двете се присъединиха към Роджър и Аманвах. Кендал изглеждаше объркана, но също като Роджър се беше научила да не обръща внимание, когато съпругите му започнеха да се държат странно.
– Трябва да обядваш с нас.
Думите на Аманвах прозвучаха повече като заповед, отколкото като покана; това беше чест, която не можеше да се отхвърли с лека ръка.
Кендал отново приклекна в реверанс.
– За мен ще бъде чест, Ваша Светлост.
Всички се качиха в шарената карета и потеглиха към ресторанта на Шаманвах. Графът беше забранил на красиянците да притежават земя, но това не спря Шаманвах, когато видя сградата, голяма фермерска къща, намираща се недалеч от центъра на града. Първата съпруга на Абан имаше дълбоки джобове, пълни със злато, и един не много продължителен пазарлък със собственика беше достатъчен, за да си тръгне с договор за стогодишен наем, който щеше да издържи във всеки съд на Теса. Майсторите работеха денонощно за разширяването на къщата и добавянето на допълнителни етажи. В новата къща вече почти не се различаваше някогашната скромна сграда.
Първо бяха завършени луксозните стаи за гостуващите красиянски благородници. Съпругите му намираха стаята им в гостилницата на Смит за неприемлива и веднага преместиха вещите си при Шаманвах. Дори не бяха попитали Роджър, но той нямаше и намерение да се оплаква. Шаманвах ги окъпа във великолепие, докато чакаха да бъде завършен домът на Роджър.
Дом. Той поклати глава при мисълта за него. Всъщност никога не беше имал истински дом и след смъртта на Арик не се беше нуждаел от нещо повече от стая, където да полегне. Скоро щеше да може да посреща цяла театрална трупа и пак щяха да му останат свободни стаи.
Пред къщата на Шаманвах беше започнала да се образува тълпа, която чакаше да се освободят маси в препълненото заведение. Мнозина от хралупарите бяха харесали пикантната красиянска храна и скоро всяка освободена възглавница бързо се заемаше от нов клиент.
Но Аманвах беше от красиянското кралско семейство и Шаманвах винаги посрещаше нея – и дори Роджър – лично.
– Обичайната маса, нали, Ваша Светлост?
– Иневера – отвърна Аманвах. Което ознаваше „Ако Еверам пожелае“, но както Кендал, така и всички останали знаеха, че това е заповед. – Но първо баня, за да измия потта от шарусахк.
Роджър не беше видял или подушил нито капка пот по телата на съпругите си, но просто сви рамене. Тези двете се къпеха по-често от благородниците в Анжие. А междувременно можеше да прегледа доста документи.
Той придружи жените до голямата баня, където прислужниците на Шаманвах вече носеха димящи кофи, за да стоплят водата.
– Ще бъда...
– ...в банята, с нас – каза Аманвах спокойно, сякаш не можеше да си представи, че ще ѝ откаже.
Роджър и Кендал размениха смутени погледи.
– Къпах се тази сутрин...
– Чистото тяло е храм на Еверам – каза Аманвах и стисна ръката му като в менгеме, повеждайки го към замъглената от парата стая с дървен под.
Сиквах постъпи по същия начин с Кендал. И двамата се дръпнаха, когато жените започнаха да свалят дрехите си.
Аманвах цъкна с език.
– Никога няма да ви разбера вас, зеленоземците. По улиците ходите така разголени, че можете да накарате даже девойките от Великия харем да се изчервят, но се стряскате при мисълта, че ще се видите един друг голи в банята.
– Мъжете не трябва да виждат жените голи, преди да се оженят – каза Кендал.
Аманвах махна презрително с ръка.
– Ти не си омъжена, Кендал ам’Хралупа. Как изобщо ще си намериш съпруг, ако на мъжете не им е позволено да те огледат?
Сиквах започна да разкопчава ризата на Кендал.
– Дама’тингата ще се погрижи честта ти да остане неопетнена, сестро.
Кендал се отпусна и позволи да бъде разсъблечена, но Роджър почувства как в гърдите му се заражда нещо като паника, когато Аманвах направи същото с него.
– Обгръщаш своята ученичка в интимността на своята музика, а не можеш да споделиш една гореща баня с нея?
– Тя може да се къпе колкото си иска – отвърна тихо Роджър. – Но не е нужно заради това да виждам голия ѝ задник.
– Не те е страх от задника ѝ – рече Аманвах. – Ще се изправиш срещу белезите ѝ и ще ги приемеш, сине на Джесъм, или, кълна се в Еверам...
– Добре, добре – рече Роджър, защото дори не искаше да чува останалата част от заплахата. – Разбрах.
Той ѝ позволи да го досъблече и отиде в банята.
Когато се къпеха, съпругите на Роджър не пропускаха да го обслужат, и обикновено той влизаше вътре вече възбуден. „Не искам да я карам да си мисли, че се опитвам да ѝ го мушна.“