![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— А вие — отвърнал другият — кой сте?
Ке се представил.
— Госпожо — казал Мелеаган на кралицата, — открийте си лицето.
Тя изпитала такава скръб, че предпочитала да е мъртва и не проронила дума. Тогава той сам й повдигнал воала и я разпознал.
— Сеньор Ке — заявил той, — ще се насочим към една безплодна местност, най-красивата на земята. Там ще можем по-спокойно да се сражаваме с копия, отколкото в тази гъста гора.
Другият се съгласил.
Без да се бавят повече, те се отправили с бърз ход натам и срещнали един напълно въоръжен рицар. Това бил Ланселот, който следвал пътя си, спазвайки напътствията на Дамата от Езерото. Той попитал коя е тази дама.
— Това е кралицата — отговорил Ке.
— Коя кралица? — попитал Ланселот.
— Съпругата на крал Артур.
— Няма да я отведете и крачка повече — казал той.
— Кой сте вие — поискал да узнае Ке — и имате ли намерение да я защитите?
— Ще я защитя от всички, които искат да я отведат.
— Но кой сте вие, всъщност? — попитал Ке.
— Аз съм странстващ рицар. А вие? — върнал му въпроса той.
— Аз съм Ке.
— Къде водите моята господарка?
Ке, който не го разпознал, отговорил:
— Сеньор, трябва да я защитя от този рицар. — И му разказал при какви условия.
Ланселот решил да наблюдава как ще се справи Ке. Отдалечил се, оставяйки кралицата озадачена. Тя помислила, че я е разпознал, но не й се вярвало това да е той. Ланселот ги последвал под прикритието на гората, докато стигнали до безплодната земя. Мелеаган грабнал юздите на коня на кралицата и й рекъл:
— Елате, госпожо.
— Засега — намесил се Ке — тя все още не е ваша! Махнете си ръката, скоро ще си платите за дързостта!
След това двамата се оттеглили назад с опрени копия в мишниците си, оттласнали с лакът щита си и пришпорили конете. Започнали да си нанасят силни удари по щитовете. Ке счупил своето копие. Мелеаган пък го ударил с такава сила, че го обърнал от седлото. Кожата и металната плоскост на щита му се разделили. Ризницата му не можела повече да поема такива удари, бримките й се разкъсали и острото желязо го пронизало в хълбока, като счупило едно от ребрата му. Мелеаган го ударил с такова ожесточение, че го пронизал с копието си през желязото и дървото чак до гръбнака. Повалил коня заедно с рицаря и ги блъснал толкова силно в един каменен блок, че задната част на седлото станала на трохи. Ке загубил съзнание. Мелеаган, който бил самото вероломство, минал през него. Напълно сломен, Ке нямал сили да се защитава. Рицарите на Мелеаган, които следели с поглед своя господар, дотърчали до мястото на двубоя и положили ранения на носилка. После го отнесли. Отвели и кралицата.
3. Ланселот се качва на каруцата
Ланселот следял развоя на битката. Като видял как отвеждат неговата господарка, бил обхванат от безпокойство. Веднага пришпорил коня си и надал боен вик. Мелеаган го забелязал. Насочил коня си към Ланселот, тъй като освен вероломен той бил и изключително храбър. Пустошта била равнинна, конете — необуздани, а рицарите буйни, смели и изпълнени с ярост. Те се оттеглили назад. Нанасяли си жестоки удари по щитовете. Копието на Мелеаган се счупило, а Ланселот пронизал щита му. Ризницата на противника му била здрава и устоявала на ударите, но рицарят не можел да се противопоставя на тяхната сила. Той се прекатурил от седлото и политнал към земята. Паднал толкова лошо, че почти изгубил съзнание. Конят му избягал, а Ланселот се втурнал с бясна скорост към другите. Държал копието си отново в ръце и ударил първия, когото застигнал, като го хвърлил мъртъв на земята. След като се оттеглил назад, се впуснал отново в битката. Служел си толкова изкусно с оръжието, че успял да убие четирима, преди то да се счупи. Извадил меча и отпуснал юздите на коня си като човек, който не се страхува от смъртта. Разбивал на парчета щитовете, разсичал шлемовете, разкъсвал ризниците на всички, които застигал. Но Мелеаган успял да се качи отново на коня си. Той видял чудесата, които постигал този рицар, и интуицията му подсказвала, че това е Ланселот. Пришпорил коня си към него. Ръцете му отново държали копие. Ударил с него коня на Ланселот и го ранил смъртоносно. Рицарите се втурнали към него, но Мелеаган, които се страхувал от появата на хората на Ланселот, им извикал: