Измамна светлина [bg]

Инспекторът хвърли поглед към залата. Претъпкана бе с мъже и жени, които сновяха насам-натам и бърбореха, докато балансираха в ръце пълни винени чаши и чинии с коктейлни хапки. В средата на просторното помещение бяха поставени няколко стилизирани, неудобни пейки. По-скоро красиви, отколкото полезни. Детективът забеляза Рен-Мари, която разговаряше с някаква жена в другия край на помещението. Потърси с очи и Ани. Дейвид тъкмо бе пристигнал, събличаше си палтото и се насочваше към съпругата си. Накрая съзря Габри и Оливие, застанали един до друг. Зачуди се дали да отиде при антикваря и да поговори с него.

Но защо? За да се извини за пореден път?

Права ли бе Рен-Мари? Какво търсеше? Прошка, изкупление? Нима искаше да изтрие тази грешка от личното си досие? Онова, което пазеше дълбоко в себе си и записваше в него делата си всеки ден.

Дебелата книга.

Да зачеркне провинението си ли желаеше?

Смяташе, че може да преживее ситуацията с Оливие. Но сега, когато го видя за пореден път, нещо го жегна. Запита се дали търси опрощение. И дали антикварят бе готов да му го даде.

Обърна отново поглед към събеседника си.

На Гамаш му се струваше интересно, че макар най-доброто изкуство да отразяваше човешката и живата природа, галериите бяха студени и сурови. Нищо приветливо и гостоприемно, нищо естествено нямаше в тях.

И все пак мосю Мароа беше в свои води. Мраморът и строгите форми сякаш бяха естествената му среда.

— Не — отговори той. — Не съм художник. — Подсмихна се. — За съжаление, нямам талант. Както повечето колеги, и аз правех плахи опити в изкуството, когато бях млад и зелен, но веднага разбрах, че страдам от дълбока, почти мистична липса на творчески заложби. Бях доста шокиран.

Гамаш се разсмя.

— Тогава какво ви води тук?

Доколкото бе известно на детектива, коктейлът бе частно събитие и се състоеше ден преди официалното откриване на голямата изложба. Само избрани гости бяха поканени на вернисажа в прочутия Музей на съвременното изкуство в Монреал: заможните и влиятелни хора, приятелите и семейството на художничката. И самата художничка. В този ред.

Не се изискваше много от един творец по време на вернисажа му. Ако беше облечен и трезвен, повечето куратори на изложби се смятаха за късметлии. Гамаш хвърли поглед към Клара, която бе разрошена и изглеждаше изпаднала в тиха паника. Носеше костюм със строга кройка и подплънки на раменете, но като че ли му се беше случило някакво произшествие. Полата бе леко усукана, а яката на ризата стърчеше твърде високо, сякаш художничката се бе опитала да се почеше по гърба.

— Занимавам се с покупко-продажба на произведения на изкуството. — Възрастният джентълмен подаде визитна картичка и Гамаш я прие. Загледа се в релефните черни букви на кремав фон. Само име и телефонен номер. Нищо повече. Картонът бе плътен и грапав. Визитка от висока класа. Несъмнено принадлежеше на човек, чиято работа е от висока класа.