Андромеда [A for Andromeda - bg]

Рейнхарт явно се бе окопитил. Той развеселено погледна Флеминг:

— Освен ако не е някой изкуствен спътник!

— Не е спътник!

Рейнхарт се отправи към фантасмагорията на Джако.

— Джон, преди да те е обзело въодушевлението, да проверим цялата тая железария в орбита.

— Проверихме я.

Рейнхарт се обърна към Осборн.

— Да е изстрелян напоследък някой нов спътник?

— Не.

— Виж какво — рече Флеминг, — ако беше спътник, нямаше да стои цяла нощ неподвижно в центъра на съзвездието Андромеда.

— Сигурен ли си, че не е от мъглявината?

— Това проверихме отделно, нали, Харви?

Харви кимна, но Рейнхарт още не беше убеден.

— Всичко може да е, например отразена интерференция.

— Бъди сигурен, че мога да различа съобщение от сигнал — каза Флеминг, — отгоре на всичко в това съобщение има нещо, което никога не съм срещал. Между групите от точки и тирета има невероятно количество бързи ясни сигнали. Ще трябва да включим специално приемателно устройство, за да ги запишем.

Той натисна копчето на вътрешния телефон и извика Бриджър, после събра листовете и ги пъхна в ръката на Рейнхарт.

— Хвърли един поглед! Хората чакат това от години. Ако не и от векове!

— Смислено ли е? — произнесе Осборн с цвилещия си висок и безстрастен глас на държавен служител.

— Да!

— Можете ли да го дешифрирате?

— Боже мой! Да не си мислите, че Космосът е населен с бойскаути, които пращат съобщения по морза?

Влезе бледният и потръпващ Бриджър, но присъствието му сякаш успокои Флеминг. Бриджър потвърди казаното.

— Може да е от далечна сонда — предположи Осборн.

Флеминг не му обърна никакво внимание. Джуди се престраши:

— Или от друга планета?

— Да!

— Марс или някъде оттам?

Флеминг сви рамене.

— Вероятно е планета от някоя слънчева система в съзвездието Андромеда.

— Която ни праща сигнали?

Рейнхарт подаде листовете на Осборн.

— Това несъмнено е една смислена комбинация от точки и тирета.

— Защо тогава никой друг не я е уловил?

— Защото никой няма такава апаратура. Ако не ви бяхме направили тая страхотна електроника, сега нямаше да го имате.

Осборн седна на крайчеца на пулта за управление и смаяно погледна листовете.

— Ако някакво разумно създание се опитва да влезе във връзка с нас… Не, това е невъзможно.

— Напълно е възможно. — Рейнхарт сведе поглед към малките си нежни пръсти, като че ли това бе тема, която предпочиташе да не обсъжда. — Ако са други същества…

Флеминг го прекъсна:

— Не същества, а друг разум. Не е задължително да бъдат зелени човечета. Не е задължително да са от органична материя, просто разум.

Джуди потръпна, после се овладя.

— Защо ли треперя?

— И аз треперя по същата причина — рече Флеминг.

Осборн се съвзе от стъписването си.

— По същата причина ще потрепери всеки, ако източникът действително е от Космоса.

Накрая решиха да го чуят още веднъж през нощта. Съобщението не бе прекъсвало; само бе заглъхнало, тъй като земното въртене беше отклонило телескопа от източника. Вероятно то още продължаваше. Веднъж приел тази възможност, Рейнхарт утихна и се впусна в работа. Той, Флеминг и Бриджър разпръснаха листовете и започнаха да ги изучават.