Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
15 януари, неделя
56,5 кг (отлично), алкохолни единици 0, цигари 29 (мн. мн. лошо, още повече, че за два часа), калории 3879 (отвратително) негативни мисли 942 (прибл. изчислени на средно-минутно), минути прекарани в броене на негативни мисли 127 (прибл.).
6.ч. вечерта. Напълно изтощена от целодневна подготовка за срещата. Да си жена, е по-лошо от това да си фермер — има толкова много реколта за садене и пръскане: крака за обезкосмяване, подмишници за бръснене, вежди за скубане, стъпала за стъргане, кожа за обезкосмяване и мазане с овлажняващ крем, черни точки за почистване, коси за боядисване, мигли за потъмняване, нокти за пилене, целулит за масажиране, стомашни мускули за стягане. Цялото това представление е с такава фина настройка, че са достатъчни няколко дни занемаряване, за да се върне всичко на кота нула. Понякога се питам как ли ще изглеждам, ако се оставя да се върна назад към природата — с пищна брада и засукани мустаци, с вежди като на покойния Брежнев, с лице като гробница за мъртви клетки, навсякъде черни точки и пъпки, дълги извити нокти, сляпа като къртица без контактните лещи и с друсливи отпуснати телеса. Фу, фу. Какво се чудим, че момичетата нямали самочувствие?
7 ч. вечерта. Не мога да повярвам, че ми се е случило подобно нещо. Бях се запътила към банята, за да положа последните селскостопански щрихи, когато забелязах, че свети лампичката на телефонния секретар: Даниел.
„Виж, Джоунс, много се извинявам. Май ще трябва да отложим за друг път. В десет сутринта изнасям доклад и трябва да прегледам четирийсет и пет документа.“
Направо не мога да повярвам. Вързаха ми тенекия. Целодневна шибана енергия, прахосана на вятъра, да не говорим за генерираната от тялото хидроелектрическа мощ. Но човек не бива да живее живота си чрез мъжете, а да бъде напълно самостоятелна стойностна жена.
9 ч. вечерта. И все пак той е на много отговорен пост. Може би не е искал да провали първата среща с вътрешна тревога за работата.
11 ч. вечерта. Хм. Можеше все пак да позвъни повторно, мамка му. Вероятно е излязъл с някоя по-слаба.
5 ч. сутринта. Какво не ми е наред? Толкова съм сама. Мразя Даниел Клийвър. Повече никакво вземане-даване с него. Ще се претегля.
16 януари, понеделник
57,5 кг (откъде? защо? защо?), алкохолни единици 0, цигари 20, калории 1500, позитивни мисли 0.
10,30 ч. сутринта в службата. Даниел е още на съвещанието. Може пък оправданието му да е било истинско.
1 ч. следобед. Току-що видях Даниел да излиза за обяд. Не ми е пращал нито съобщение, нито дявол. Мн. потисната. Отивам да си пазарувам.
11,50 вечерта. Тъкмо вечерях с Том на петия етаж на „Харви Никълс“. Той е пощурял по някакъв „филмаджия на свободна практика“ на име Джером, който, съдейки по думите му, явно е голяма претенция. Стенах му относно Даниел, който беше на съвещание цял следобед и само успя да ми каже: „Здрасти, Джоунс, как е полата?“ в 4,30. Том ми каза да не параноясвам, да поизчакам малко, но ми беше ясно, че е разсеян и има желание да говори единствено за Джером, обекта на своята сексуална похот.
24 януари, вторник
Изпратен от Господа ден. В 5,30 като Божи дар се появи Даниел, седна на ръба на бюрото ми с гръб към Пърпетуа, извади си календарчето и промърмори: „Как си за петък?“ Ура! Ура!
27 януари, петък
58 кг (но натъпкана с италианска храна), алкохолни единици 8, цигари 400 (поне имам такова чувство), калории 875.
Хм. Имахме вълшебна среща в крайно интимен малък италиански ресторант, недалеч от апартамента на Даниел.
— Ъ... такова... ще си взема такси — издрънках аз неловко, докато стояхме след това отвън на тротоара. Тогава той леко отмахна кичурче от челото ми, взе лицето ми в шепи и ме целуна напрегнато, лакомо. После ме притисна към себе си и прошепна дрезгаво:
— Не смятам, че ще ти трябва такси, Джоунс.
В мига, в който се озовахме в апартамента му, ние се нахвърлихме един върху друг като зверове — обувки и сака се разхвърчаха из стаята.
— Тази пола изобщо не ти стои добре — промърмори той. — мястото й е да се въргаля по пода. — А докато сваляше ципа й, шепнеше: — Просто ще се позабавляваме, нали така? Не трябва да започваме нещо сериозно.
И като връчи това официално предупреждение, той продължи с ципа. Ако не беше Шарън с нейното емоционално ебаване и фактът, че току-що бях изпила повече от половин бутилка вино, сигурно щях да рухна немощно в ръцете му. Но вместо това аз скочих на крака и си намъкнах полата.
— Това са пълни глупости — просъсках ядно. — Как смееш да флиртуваш измамно, страхливо и дисфункционално! Не се интересувам от емоционално ебаване! Сбогом!