Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Бледо избръснато лице, покрито с червени петна, перука от троскот с претенциозно повдигнат перчем над празното чело допълваха най-комичната, надута и безумно строга физиономия, която човек би могъл да види. Лорд Гландовър се движеше с цялото си тяло, сякаш беше направен от дърво или от втвърдена картонена каша. Дори очите му сякаш се търкаляха под очните дъги с неравномерни тласъци като очите на кукла или на манекен. Когато представяше в началото делегатите, председателят на Конгреса по хигиена се обърна към доктор Саразен с покровителствен и снизходителен поздрав, който би могъл да се преведе така:
„Добър ден, нищожни господине!… Вие ли сте този, който, за да поддържа дребничкия си животец, върши тези дребни работици над дребни нещица?… Наистина трябва да имам добро зрение, за да забележа едно толкова отдалечено от мен създание върху стълбата на съществата! Позволявам ви да застанете в сянката на моя светлост.“
Но този път лорд Гландовър му отправи най-очарователната си усмивка и в любезността си стигна дотам, че му посочи един празен стол от дясната си страна. В същото време всичките членове на Конгреса станаха прави.
Доста учуден от това изключително ласкаво внимание, доктор Саразен седна на предложеното му място, като си казваше, че неговият уред за измерване на кръвните телца навярно се е сторил на колегите му след размишление по-значително откритие, отколкото на пръв поглед.
Но всичките му илюзии на изобретател се изпариха, когато лорд Гландовър се наведе над ухото му, като извъртя вратните си прешлени така, че негова светлост можеше да получи силни ревматични болки.
— Научавам — рече той, — че вие сте извънредно имотен човек? Казват ми, че „струвате“ двадесет и един милиона лири стерлинги?
Лорд Гландовър изглеждаше отчаян, че е могъл да се отнесе така лекомислено към еквивалента на такава кръгла монетна стойност от плът и кръв. Цялото му държание казваше:
„Защо не предупредихте?… Искрено, това не е хубаво! Да излагате хората на подобни недоразумения!“
Доктор Саразен, който, откровено казано, не вярваше, че сега „струва“ дори стотинка повече, отколкото на предишните заседания, се питаше как новината се е разпространила, когато доктор Овидиус от Берлин, негов съсед отдясно, му рече с престорена и просташка усмивка:
— Ето ви могъщ като Ротшилдовци!… „Дейли Телеграф“ съобщи новината!… Моите поздравления!
И му подаде един сутрешен вестник. В него можеше да се прочете следното съобщение, чийто слог разкриваше достатъчно автора:
„Едно чудовищно наследство. — Прочутото свободно наследство на Бегюм Гокул най-сетне намери своя законен наследник, благодарение на грижите и ловкостта на господа Билоус, Грийн и Шарп, солиситъри от Лондон, на Саутхемптън роу №94. Щастливият притежател на двадесетте и един милиона лири стерлинги, вложени сега в Английската банка, е френският лекар доктор Саразен, чийто хубав доклад, изнесен на Конгреса в Брайтън, анализирахме на това място преди три дни. Превъзмогнал много мъчнотии, след перипетии, които сами по себе си са истински роман, мистър Шарп е успял да установи по един безспорен начин, че доктор Саразен е единственият жив потомък на Жан-Жак Ланжевол, баронет, съпруг от втория брак на Бегюм Гокул. Този издигнал се войник е родом, както се оказва, от френското градче Бар льо Дюк. За да се признае собствеността, остават някои обикновени формалности. Молбата вече е подадена в канцеларията на Министерството на правосъдието. Любопитно стечение от обстоятелства е изсипало върху главата на един френски учен заедно с британската благородническа титла и богатствата, натрупани от низ индийски раджи. Съдбата е могла да се окаже по-малко разумна и ние трябва да се радваме, че такъв значителен капитал попада в ръце, които ще знаят да го използуват за добри цели.“
Вълнуван от особено чувство, доктор Саразен посрещна с неудоволствие разгласяването на новината. Не само поради досажданията, които от своя опит с хората предвиждаше, а и поради това, че бе унизен от значението, което явно отдаваха на това събитие. Чувствуваше се някак си смален от огромната цифра на своя капитал. Трудовете му, личните му заслуги — той имаше дълбокото усещане за това — бяха вече удавени в този океан от злато и сребро дори в очите на колегите му. Те не виждаха вече в него неуморния изследовател, проницателния и тънък ум, находчивия изобретател, виждаха половината милиард. Да беше някой гушав от Алпите, някой оскотял хотентот, някой от низшите екземпляри на човечеството вместо един от неговите високостоящи представители, тежестта му щеше да бъде същата. Лорд Гландовър бе казал правилно: отсега нататък той „струваше“ двадесет и един милиона лири стерлинги — ни повече, ни по-малко.