Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
С помощта на кучето беше доста по-лесно и скоро излязоха от боровата горичка. Остана им да преминат по прашния път и да прекосят малкото дворче пред къщата. Рейчъл се изправи и се загледа в къщата, като се чудеше как изобщо ще го качи по двете стъпала на входната площадка. Е, беше го довлякла дотук, така че щеше да го внесе в къщата някак си. Тя се наведе и се зае да дърпа.
Откакто изстена на плажа, мъжът не беше издал нито звук, нито дори когато го влачеха през оголените корени и острите камъни по прашната пътека. Рейчъл пусна юргана, наведе се над него и коленичи върху хладната и влажна трева. Той все още дишаше. Повече от това не можеше да иска. Тя отново се взря в двете стъпала и по челото й се изписа бръчка. Имаше нужда от ремък, за да го издърпа по стъпалата. Обзе я нарастващо безпокойство. Колкото по-бързо го скриеше в къщата, толкова по-добре. Тук, в Диамантения залив, Рейчъл беше усамотена, така че нямаше опасност от случайни посетители, но всеки, който търсеше този мъж, не би бил случаен посетител. Тя трябваше да го скрие и да чака да дойде в съзнание, за да разбере, повече за случилото се.
Единственият начин да го качи по стъпалата беше да го хване под мишниците и да го издърпа, както го беше извадила от морето. Джо не можеше да й помогне сега. Трябваше да повдигне главата му, раменете и гърдите, най-тежката част на тялото.
Обзе я паника, че като си седи така на тревата, няма да успее нищо да свърши, ала беше ужасно изморена. Усещаше нозете и ръцете си като направени от олово. Те бяха отпуснати. Рейчъл залитна, докато се изправяше. Внимателно загърна мъжа с юргана, застана зад него и промуши ръце под мишниците му. Като водеше битка за всеки сантиметър, тя го повдигна до полуседнало положение и бързо го подпря на краката си. Той започна да се свлича и Рейчъл с вик го хвана през гърдите. Стисна го здраво и сключи пръстите си едни в други. Главата му клюмна напред като на новородено. Джо подтичваше неспокоен край нея и ръмжеше, тъй като не можеше да намери къде да захапе юргана.
— Всичко е наред — задъха се тя. — Така ще се справя. — Зачуди се дали говори на кучето или на мъжа. Беше абсурдно, но и двамата бяха важни за нея. Стъпалата бяха зад гърба й. Хванала здраво мъжа през гърдите, Рейчъл стъпи назад и се свлече на първото стъпало. При сядането се чу глух звук, а от горното стъпало една треска одра гърба й, ала тя беше успяла да повдигне мъжа мъничко. Остра болка проряза гърба й и нозете й, щом отново опъна мускули. — О, Боже — прошепна. — Не бива да припадам сега. След малко ще си почина, но не сега.
Стиснала зъби, Рейчъл стъпи на краката си, като използваше по-силните мускули на бедрата си, а не толкова уязвимите мускули на гърба. Отново се изправи и дръпна мъжа нагоре. Сега седеше на най-горното стъпало, а от очите й се стичаха сълзи на болка и напрежение. Тялото на мъжа беше върху стъпалата, ала краката му бяха извън тях. Ако можеше да издърпа горната част на тялото му върху верандата, останалото щеше да е по-лесно. Налагаше се да извърши агонизиращата процедура още веднъж.
Не знаеше как го направи и откъде намери сили. Мобилизира се, изправи се и дръпна. Изведнъж стъпалата й се подхлъзнаха и тя падна тежко върху дървената веранда, а мъжът лежеше върху нозете й. Стъписана, постоя така за миг, вперила поглед в жълтата светлина на верандата, в която се рояха мънички мушици. Сърцето й щеше да изскочи от гърдите. Тя чуваше сподавените звуци, когато жадно вдишаше кислорода в белите си дробове, за да задоволи потребността на пренатоварените си мускули. Тежестта му натискаше нозете й. Но Рейчъл лежеше на верандата в целия си ръст и ако той лежеше върху нозете й, то значи тя се беше справила. Беше го издърпала по стъпалата!
Като стенеше и плачеше, Рейчъл се изправи до седнало положение, въпреки че гредите под нея й се сториха като удобно легло. След малко се освободи от оковите на тялото му, ала й беше пряко сили да се изправи на крака. Допълзя до мрежестата врата и я отвори, после се върна до мъжа. Още няколко сантиметра. През входната врата, после надясно, и в спалнята й. Около метър — метър и половина. Само това трябваше да направи.
Първоначалният метод на хващане на юргана за двата края и после дърпане беше добра идея, и Джо охотно се приготви да го направи пак, но на Рейчъл й бяха останали съвсем малко безценни силици и кучето трябваше да свърши по-голямата част от работата. Бавно и мъчително те домъкнаха мъжа през площадката. Двамата с Джо не можеха да влязат през вратата едновременно, затова тя влезе първа и коленичи да хване юргана. С ръмжене кучето напрегна цялото си тяло и дръпна. Мъжът и юрганът минаха през вратата.