Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Моряка е онзи, който откри преди време Северна Точка — обясни Чака и наля на стареца втора чаша.

— Точно така — потвърди Моряка. — Преди седемдесет и две години. Е, трябва да призная, че не беше един от големите ми удари. Наименовах планетата. Наименовах и този град. Така и не разбрах колко точно име съм му дал, преди да се озова тук завинаги.

— Обзалагам се, че си видял много неща през живота си — вметна Лейн.

— Така е — съгласи се Моряка.

— Виждал ли си някога нещо да се изплъзва от черна дупка?

Моряка гневно изгледа Чака.

— Затова ли ме повика? Да се забавлявате с мен?

— Когато свършим да говорим, ние двамата с Никобар ще се позабавляваме с няколко от жените, които работят за мен тук — ухили се Чака. — А що се отнася до теб, старче, никой не иска да те унижава. Просто искаме да поговориш с нас.

— За черните дупки — уточни Лейн.

Моряка ги изгледа дълго с тежък поглед. После сви рамене, поднесе чашата си да му долеят и започна да говори:

— Това се случи преди трийсет и седем години. Тогава работех за правителството и картографирах обитаеми планети. Току-що бях излетял от Нова Кения, която се бе оказала не чак толкова обитаема. Не че вината за това беше моя — какво, по дяволите, може да знае един изследовател за вулкани и земетресения? Мисля, че в катаклизъма там загубиха половин милион жертви. Както и да е… търсеха се водни светове, Бог знае защо, така че се отправих към сектора на Теразейн, където знаех със сигурност, че условията позволяват образуването на множество светове с океани на тях. Там имаше маса звезди с класове от G-2 до G-82. Ходил ли си някога натам, Лейн?

— Не — отговори Лейн.

— Колко боклук има само там — въздъхна Моряка. — Облаци прах, които са толкова плътни, че направо скриват звездите с часове наред. Да те хване клаустрофобията. Боклук, който така и не е успял да се събере и образува звезда. По-голямата част нагорещен, но не всичкия. Както и да е, там за първи път зърнах Звездопрах.

— Звездопрах ли? — повтори Лейн.

— Звездопрах, Звездопрах! — отсече Моряка. — За какво друго, дявол да го вземе, искате да ви говоря? Проклетото, заченато в ада създание, което се носи из празното пространство, хранейки се с междузвезден прах. И го яде, както ти или аз бихме яли пържола.

— Как изглеждаше? — попита Лейн.

— Не съм сигурен — отговори старецът. — Непрекъснато го губех от поглед заради облаците прах. Но можех да го следя с уредите, така че започнах да го преследвам. Беше от чиста енергия и по-бърз от болшинството кораби.

— Имаше ли част от него, която се наблюдаваше в инфрачервения край на спектъра? — искаше да знае Лейн.

— Майната му, не знам — каза Моряка. — Но отвреме-навреме можех да го съзирам да проблясва някъде там, пред мен, така че не може цялото да е било в инфрачервената част на спектъра — той замълча и се загледа в празната си чаша, която Чака напълни за пореден път, а Лейн плесна на бара още няколко банкноти.