Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Абе как ги пишат тия книги с по 500 страници, не ми е ясно? — казвам аз и лапам лъжица боб. — Мм, че вкусно!
— Ми как! Виж я Хилари, нали седна да плюе по Бил Клинтън. Как, мислиш, го е направила?
— Де да знам! Осем милиона ще вземе, брей, опасна е!
— Аз му направих сметката. За да поиска осем милиона, и то само в аванс, значи тиражът е най-малко 250 000.
— Къде ти тук книжен пазар като тоя! Ама не е само това. Откъде извади тоя талант, ми е чудно. Нали беше политичка?
— Талант, дръжки! Кой му трябва талант в днешно време да пише? Всичко е въпрос на пари, да знаеш. Да ти кажа ли как се пише? Да ти кажа ли?
— Хайде сега и ти, като шефа: „Да ти кажа ли как стават тия неща“! Хубаво, де, хайде кажи ми, като толкова много знаеш.
— Ами първо, значи, Хилари вика някой и му разказва туй-онуй, а той я записва на диктофон. Тя разказва, оня записва, нали, и после вади от записа и почва раздувки. Ама той е спец по тия работи. Нали знаеш, че има писателски школи на Запад? Всичко е въпрос на техника, и той много добре я познава. Той даже не е само той. Сигурно са поне десетина.
— Гадни писарушки! Напълнили са пазара с книги на конвейер. Знам ги аз. Ама се четат обаче.
— Ще се четат, я. За какво има реклама? Пък и хората са си малко кухи — дай им секс и клюки, насилие, мафия и разни такива.
— Стига де, ами ти какви филми гледаш? Екшъни, извънземни…
— Ох, така си е, и аз съм си малко кух. Чакай да ти доразкажа.
— Как става ли?
— Аха, как става значи. Та ония, отбора юнаци-професионални писачи, почват значи да пишат. От една дума правят сто, всяка случка става дълга история, а в туй време край тях се въртят поне още толкова адвокати и ги дебнат нещо да не сбъркат, да не сгафят, разбираш ли, ‘щото Хилари още иска да прави кариера и трябва да й пазят имиджа. Разбра ли?
— Уф, гаден свят. Ама бобецът си го бива, нали?
— Аха, хубаво си хапнах. Утре какво ще си сготвим?
— Таратор, мисля аз. Ако искаш пък леща?
Пета глава
Тази глава е съставена само от медицински разяснения, предназначени за пациенти на хемодиализа. Ако нещата, обяснени тук, са ви известни или скучни, можете да я прескочите.
Бъбреци и отделителна система
Отделителната система е една от най-важните в човешкото тяло. Тя започва да работи много рано, още в майчината утроба. Отделителната система е разположена в корема и е свързана с големите кръвоносни съдове. Всеки човек има два бъбрека. Бъбрекът (лат. Ren,-is) е орган с бобовидна форма. От него излиза тръбичка, която се нарича уретер. Бъбреците непрекъснато произвеждат урина, която се отцежда по уретерите и се събира в пикочния мехур. Когато той се напълни, човек усеща позив за уриниране. В тоалетната клапите на долния край на мехура се отварят и урината излиза през една друга тръбичка, която се нарича уретра.
Видимата функция на бъбреците е производството на урина и с нея отделянето на отпадните продукти от кръвта.
Покрай чистенето на отпадните продукти, обаче, бъбреците изпълняват и много други важни функции. Те произвеждат хормон, наречен еритропоетин, който подтиква костния мозък да произвежда кръв, ето защо болните с бъбречна недостатъчност имат по-нисък хемоглобин, т.е. са анемични.
Бъбреците играят много важна роля в поддържането на костите здрави. Те контролират нивото на калция и фосфора в кръвта, а също така съдействат за превръщането на витамин D в активна форма. Всички тези фактори контролират здравината на костите.
Бъбреците са най-важният орган за контролиране количеството вода в тялото. Водният баланс се поддържа при взаимодействие на мозъка, хормоните и жаждата и всички тези фактори влияят на количеството вода, отделяна от бъбреците. Така, когато е много горещо и не сме пили достатъчно течности, отделяме съвсем малко урина, а когато сме пили много, можем да отделим голямо количество урина. Нормалното количество отделена урина за едно денонощие е около литър, литър и половина.