Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

Може би малко хора знаят или осъзнават факта, че в организма всеки ден става разграждане на хранителни вещества, при което се получават отровни отпадъци. Най-грубата и най-миризлива част от тях се изхвърля през един отвор в долния край на храносмилателната система, който няма да споменавам къде се намира — това всеки го знае. Бъбреците пък се грижат за изхвърлянето на едни по-фини, но твърде коварни продукти от обмяната — наричат се урея и креатинин — които нормално циркулират в кръвта в малки количества. Чрез фина и сложна филтрация, извършваща се вътре в бъбреците, уреята и креатининът се извличат от кръвното русло и се изхвърлят неколкократно на ден в разтворена форма — известна като урина или просто пикня. Ако бъбреците спрат да работят, в кръвта се натрупват опасни количества от тези отрови и в един момент положението става, както се изразяваме ние, несъвместимо с живота. Много хора са боледували „от бъбреци“ поне веднъж през живота си. И аз съм прекарала остро бъбречно възпаление преди повече от двадесет години, но се излекувах напълно след един антибиотичен курс. Хората, които идват за помощ при нас, обаче, не са успели да се излекуват и са развили така наречената хронична бъбречна недостатъчност. Някои от тях си мислят, че лекарите са ги объркали, но истината е, че при всяко заболяване има един малък процент заболели, които не се поддават на лечение — предполага се, че са намесени генетични причини (наследствено предразположение или вроден дефект).

Хемодиализата е сложна медицинска и техническа процедура за очистване на кръвта и предпазване по такъв начин на хората с неработещи бъбреци от изпадане в състояние, несъвместимо с живота. Извършва се с помощта на апарати, всеки един от които струва десетки хиляди долара. Тези апарати се зареждат с индивидуален комплект от по две дълги два-три метра гъвкави пластмасови тръбички с диаметър около сантиметър, всяка с по едно разширение като тясна чашка, наричано от нас чорап, четири цветни накрайника — два червени и два сини, плюс още няколко разклонения. Тези тръбички се получават навити на кръг и поставени в пакети, дълготрайно стерилизирани още при производството им в завода, намиращ се в Етрополе. По тях циркулира кръвта на болния в течение на около четири часа — колкото трае една хемодиализна процедура, затова се наричат кръвни линии. Апаратът се подготвя за диализа първо от техник по поддръжката на апаратите, после ние го е окичваме с тези кръвни линии, чрез тях свързваме болния към апарата (включваме го, на наш език, това трае 5–10 минути), наблюдаваме го през цялото време на процедурата (средно 4 часа), накрая болният става от мястото си, след като сме го изключили (изключването отнема още около 10–15 минути), после ние изхвърляме тези линии, и най-накрая техникът пуска апарата на дезинфекция за 40–50 минути между отделните смени. Как точно се извършват тези всичките действия (а има и други, не са само те) е малко трудно за обяснение, иска показване и разяснения на място и точно с това започва обучението на всяка новопостъпила сестра. Целият първи месец новата колежка е ученичка — не се смята за отделна бройка на графика, а припка като пале след майка си подир някоя опитна сестра, нейната учителка по диализа. Учителката все й обяснява и все й показва, докато най-сетне позволи на новата да се пробва да свърши нещо, но само под старши надзор. Отделно на всяка нова се дава да прочете една дебела книга по диализните въпроси плюс още няколко по-тънки книжлета и брошурки. Защото работещите в диализа са едни от най-високо квалифицираните медицински кадри в света. В много страни са и най-високо платените. У нас, обаче, не се прави разлика между сестра в кабинет, да речем, и сестра в хемодиализен център. А една сестра от кабинет знае какво е диализатор, например, точно толкова, колкото и всеки човек без медицинско образование.