Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Със сакатата си ръка Хийфстааг сграбчи мазната черна коса на южняка и като издърпа главата му настрани, оголи врата му. После замахна с брадвата си, като в същото време не отделяше очи от лицето му. Ала Беорг, в разрез с ненарушимите традиции на народа си, го бе подготвил за този момент и съвсем недвусмислено го бе предупредил, че ако се опита да се бори, смъртта му със сигурност ставаше неизбежна. Но ако приемеше удара и ако Хийфстааг просто го изпитваше, най-вероятно щеше да спаси живота си. И като събра цялата сила на волята си, де Бернезан прикова поглед в едноокия крал и не потрепна пред приближаващата смърт.
В последния момент, когато острието бе само на косъм от гърлото на южняка, Хийфстааг отклони удара. После пусна дребния мъж на земята, макар и все още да не го изпускаше от погледа на единственото си око.
— Честният мъж трябва да приема безпрекословно всички решения на краля си — рече де Бернезан, опитвайки да говори колкото се може по-сигурно.
Бойците в Хенгорот нададоха одобрителен възглас и когато в залата отново се възцари тишина, Хийфстааг се обърна към Беорг и рязко попита:
— Кой ще води хората?
— А кой спечели предизвикателството на песента?
— Мъдър отговор, кралю на Вълка! — поздрави Хийфстааг съперника си. — Двамата ще водим хората и нека никой не оспорва властта ни!
— И нека смърт постигне всеки, който се опита да го направи! — отвърна Беорг.
Де Бернезан въздъхна с облекчение и нервно пристъпи на място. Ако Хийфстаг или дори Беорг забележеха малката локвичка между краката му, с него със сигурност бе свършено. Отново пристъпи неспокойно и пребледня като платно, когато погледът му срещна очите на младия знаменосец — сега вече унижението и смъртта бяха неизбежни. Вестоносецът обаче се извърна встрани и се усмихна развеселено, но не каза нищо — нещо невероятно за неговия народ, на когото милостта беше чужда.
Хийфстааг вдигна ръце над главата си, с поглед отправен към тавана и брадва, насочена нагоре. Беорг грабна своята секира и повтори движенията му.
— Темпос! — извикаха двамата в един глас.
После се спогледаха отново и забиха остриетата на брадвите в левите си ръце, оставяйки кръвта да оцвети остриетата им. След това едновременно запратиха двете оръжия в другия край на помещението, където те се забиха в една и съща бъчва с медовина. Тези, които бяха най-близо веднага грабнаха кани и се затичаха да уловят първите капки от медовината, която кръвта на кралете им бе осветила.
— Съставил съм план, който се нуждае от твоето одобрение — обърна се Беорг към Хийфстааг.
— Да го оставим за по-късно, благородни приятелю — отвърна едноокият крал. — Нека днес отпразнуваме с песен и пълни чаши предстоящата победа.
С тези думи Хийфстаг потупа краля на вълка по рамото и му намигна с единственото си око:
— Радвай се, че пристигнах, защото ти изобщо не си подготвен за толкова голямо събиране.
Беорг го погледна учудено, но Хийфстааг му намигна още веднъж, за да разсее подозренията му. После похотливият великан щракна с пръсти към един от лейтенантите си и смушка съперника си в ребрата, за да го включи в шегата си:
— Доведете жените!
4
Кристалният отломък
Наоколо имаше само мрак.
За щастие не помнеше нито какво се бе случило, нито къде се намираше сега. Съществуваше само мрак, успокояващ мрак.
После върху бузите му запламтя смразяващ огън и го изтръгна от покоя на безсъзнанието. Постепенно бе принуден да отвори очи, но дори и когато примижа, ослепителният блясък остана твърде силен.
Лежеше по лице в снега. От всички страни наоколо го заобграждаше планината, а острите, покрити със сняг върхове му напомняха къде точно се намира. Бяха го изхвърлили насред Гръбнака на света.
Бяха го оставили да умре.
Когато най-сетне успя да я повдигне, главата му туптеше от болка. Слънцето грееше ярко, но жестокият студ и свирепият вятър прогонваха и малкото топлина, която лъчите му носеха. По тези високи места винаги беше зима, а единственото, което предпазваше Кесел от ледените пръсти на студа, бяха тънките му дрехи.
Бяха го оставили да умре.
Кесел се изправи с усилие и се огледа наоколо, затънал до колене в сняг. В дълбоката клисура далеч под себе си, той ги видя да се отравят на север, обратно към тундрата и пътеките, които щяха да ги отведат отвъд заплашителната, непроходима планина — черните точки, които представляваха кервана на магьосниците, поели дългия път към дома в Лускан. Бяха го измамили. Сега разбираше, че бе само пионка в подлия им план да се отърват от Моркай Червения.
Елделук, Дендибар Шарения и останалите.