Кристалният отломък

— Доста е студеничка нощта, за да я прекарваме толкова нависоко, добри ми приятелю! — дочу се глас зад него.

Джуджето се обърна, за да погледне Дризт До’Урден, макар да знаеше, че мрачният елф ще е напълно невидим на тъмния фон на Грамадата на Келвин. Тук единствено тя нарушаваше монотонната линия на хоризонта. Наричаха я така, понеже приличаше на купчина камъни, струпани нарочно и наподобяваше погребална могила. Варварските предания разказваха, че някога Грамадата наистина бе служила за гроб. И наистина, долината, в която джуджетата живееха сега, ни най-малко не приличаше на естествено природно образувание. Наоколо й се простираше тундрата — равна и (макар и неплодородна) покрита с почва. Но из долината имаше съвсем малко пръст, разпръсната тук-там между натрошените скални блокове и каменните стени. Единствено в тази долина и в планината, която се издигаше в северната й част, се намираха по-големи количества скали — сякаш някое божество по погрешка ги бе сложило там преди много години, в зората на Съзиданието.

Дризт забеляза блуждаещия поглед на приятеля си:

— Отново търсиш гледки, които са живи само в спомените ти — рече елфът, който добре знаеше какво означава древното царство на предците му за Бруенор.

— Гледки, които очите ми някой ден отново ще съзрат — отвърна Бруенор. — Ще отидем там, елфе, ще видиш.

— Та ние дори не знаем пътя.

— Пътища се откриват. Но не и докато сам не ги потърсиш.

— Някой ден — пошегува се Дризт.

През няколкото години откакто се познаваха, Бруенор непрекъснато караше елфа да го придружи в опита му да открие Митрал Хол. Дризт намираше идеята за глупава — никой, с когото бе разговарял, нямаше и най-малка представа къде се намира древният дом на джуджетата, а единственото, което Бруенор си спомняше, бяха откъслечни образи от сребърните зали. Въпреки това Дризт, който знаеше колко силно Бруенор желае да се завърне в Митрал Хол, му съчувстваше и винаги отговаряше на молбите му с обещанието „някой ден“.

— Сега имаме по-важна работа — напомни му елфът.

По-рано през деня, по време на съвещанието в една от пещерите на джуджетата, Дризт им бе разказал какво беше открил.

— Значи си сигурен, че ще дойдат, така ли? — попита Бруенор.

— Нападението им ще разтърси даже камъните на Грамадата — отвърна Дризт и като излезе от сянката на планината, се присъедини към приятеля си. — И ако Десетте града не се обединят срещу тях, хората са обречени.

Бруенор приклекна и обърна поглед на юг, към светлините на Брин Шандер в далечината.

— Само че те няма да се обединят, упоритите му глупаци — промърмори той.

— Може и да го направят, ако отидете при тях.

— Не! — изръмжа джуджето. — Когат’ решат да се обединят, ние ще се бием рамо до рамо с тях и тежко на варварите тогава! Ти иди при тях, ако желаеш и наслука, ама нищо да не споменаваш за джуджетата. Пък нека да видим колко кураж им се намира на тез’ рибари!