Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Пратеникът продължи още дълго да изрежда всички подвизи, почести и титли, които Хийфстааг си бе спечелил през дългия си, славен живот.
Също както песента беше състезание между племената, така и изреждането на титлите и подвизите представляваше двубой между самите бойци и най-вече между кралете, чиято храброст и сила се прехвърляха и върху воините им. Именно от този момент се боеше Беорг, защото дългият списък на Хийфстааг надвишаваше дори неговия собствен. Именно затова кралят на лоса бе пристигнал последен, та да могат всички да чуят подвизите и титлите му, всички онези, които няколко дни по-рано бяха чули пратеника на Беорг, дошъл при всекиго поотделно. Това беше привилегия на краля — домакин — правото да прочете подвизите си пред всичките си гости, докато гостуващите крале го правеха само пред тези, които присъстваха по време на пристигането им. Но сега, като бе изчакал всички останали да пристигнат преди него и да се съберат в Хенгорот, Хийфстааг бе успял да заличи предимството на Беорг.
Най-после знаменосецът свърши и прекоси отново залата, за да отвори шатрата пред краля си. Хийфстааг влезе гордо изправен и застана пред Беорг.
Ако многобройните му подвизи и титли бяха впечатлили хората, то и външният му вид не ги разочарова. Червенобрадият крал беше висок почти седем фута и толкова едър, че дори Беорг изглеждаше дребен в сравнение с него. Освен това Хийфстааг гордо носеше върху себе си белезите от многобройни битки. Едното му око му бе избодено от рогата на северен елен, а при една битка с бялата мечка ръката му бе безвъзвратно осакатена. Кралят на лоса бе участвал в повече битки от всеки друг в тундрата и по всичко личеше, че с нетърпение очаква да се бие в още много други.
Двамата крале се взираха един в друг, без да отместват поглед или да премигват дори и за миг.
— Вълка или Лоса? — попита накрая Хийфстааг, очакван въпрос, след като предизвикателството на песента не бе излъчило победител.
— Добра среща и добра битка — подобаващо отвърна Беорг. — Нека острият слух на Темпос реши спора, макар че и самият бог ще се затрудни от такъв тежък избор!
След като формалностите приключиха, напрежението от лицето на Хийфстааг изчезна и той се усмихна широко на съперника си:
— Добра среща, Беорг, кралю на Вълчето племе. Радвам се, че мога да се изправя пред теб, без да виждам собствената си кръв на върха на смъртоносното ти копие.
Приятелските думи на Хийфстааг изненадаха русия крал. Не се бе и надявал на по-добро начало на военния съвет.
— Нито пък аз да се опитвам да избегна безпогрешния удар на жестоката ти секира — не пропусна да му върне похвалата той.
Внезапно Хийфстааг съзря чернокосия мъж, който стоеше до Беорг и усмивката изчезна от лицето му.
— С какво право, заради смелостта или може би заради кръвта си, стои този слаб южняк в свещената шатра на Темпос? Мястото му е при неговия народ или в най-добрия случай при жените!
— Успокой се, Хийфстааг — отвърна Вълчият крал. — Това е де Бернезан, ролята му в нашето начинание е много важна. Две зими е прекарал в Десетте града и ми донесе ценна информация.
— Каква роля играе тогава в нашето начинание? — настояваше едноокият крал.
— Донесе ни информация.
— Това е минало. Каква полза от него сега? Несъмнено той не може да се бори рамо до рамо с нашите воини!
Беорг хвърли поглед към де Бернезан, като се опитваше да потисне отвращението си към жалкото псе, което бе предало народа си, в опит да напълни собствените си джобове със злато:
— Защити се, южняко! И дано Темпос намери място и за твоите кости в славното си поле!
Де Бернезан се опита да издържи на железния поглед на Хийфстааг, но не успя. После прочисти гърлото си и отговори толкова високо и уверено, колкото му се удаде:
— Когато завземете градовете и си осигурите техните богатства, ще се нуждаете от човек, който познава южния пазар. Аз съм този човек.
— На каква цена? — изръмжа Хийфстааг.
— Охолен живот — отвърна южнякът. — И пост, на който ще ме уважават. Нищо повече.
— Ха! Щом е предал е хората си, ще предаде и нас! — и грамадният крал извади брадвата от пояса си и посегна към де Бернезан.
Беорг потръпна — знаеше, че успехът на целия му план зависи от този момент.