Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Не че очакваше да има проблеми в Хенгорот. Към Беорг той изпитваше най-голямо уважение. Два пъти бяха се изправяли един срещу друг и два пъти вълчият крал бе излизал победител. Ако планът на Беорг наистина беше толкова добър, колкото изглеждаше, Хийфстааг щеше да се присъедини към него, настоявайки единствено да участва във водачеството наравно с русия крал. Идеята, че когато завземеха Десетте града, варварите щяха да изоставят скитническия живот и да станат търговци за Хийфстааг бе нелепа, но ако това щеше да му осигури тръпката на битката и лесна победа, той нямаше нищо против да остави Беорг да си мечтае. Засега щеше да се задоволи с добрата плячка и с топлия подслон, който щеше да си осигури за дългата зима, а след това… след това щеше да се наложи да промени първоначалното споразумение и да преразпредели благата.
Когато наближиха лагерните огньове, маршируващите бойци ускориха крачка.
— Пейте, храбри воини! — рече Хийфстааг. — Пейте силно и нека всички, които са се събрали тук, да треперят при приближаването на Племето на лоса!
Беорг надаваше ухо, за да чуе пристигането на Хийфстааг. И понеже добре познаваше нрава на съперника си, звукът, който се понесе в нощта — първите ноти на Песента на Темпос — не го изненада ни най-малко. Той реагира моментално, скочи върху близката маса и се провикна:
— Чуйте, о, мъже на Севера! Чуйте предизвикателството!
В Хенгорот настъпи оживление — всички наскачаха от местата си, втурнаха се натам, където се бяха строили собствените им племена и запяха песента, посветена на бога на войната, песен за храбри подвизи и славна смърт на бойното поле. Всяко варварско момче научаваше тази песен още с проговарянето си — смяташе се, че по Песента на Темпос може да се прецени силата на дадено племе. Единствената разлика в думите беше в припева, който бе различен за всяко племе и по който можеха да се разпознават различните певци. В този момент всички пееха, колкото им глас държи, защото именно това беше предизвикателството на песента — чий зов щеше най-ясно чуе Темпос.
Хийфстааг и хората му влязоха в лагера и се спряха пред Хенгорот. Вътре песента на Вълчето племе заглушаваше гласовете на всички останали, но бойците на едноокия крал бяха достоен съперник.
Скоро по-малките племена замлъкнаха, неспособни да отвърнат на предизвикателството на Вълка и на лоса. Двубоят между тях продължи още дълго — никой не искаше да отстъпи превъзходството си пред лицето на божеството. Много от победените племена се хванаха за оръжието си. Не една война бе избухнала, защото предизвикателството на песента не бе успяло да излъчи победител.
Най-накрая в шатрата влезе знаменосецът на Хийфстааг, младеж висок и с горда осанка, чийто наблюдателен поглед внимателно преценяваше всичко наоколо и сякаш не подхождаше на възрастта му. Той приближи към устните си рог, направен от китова кост и изсвири ясен тон. Едновременно, както повеляваше традицията, и двете племена замлъкнаха.
Знаменосецът прекоси помещението и се приближи към домакина, като нито за миг не примигна, нито отмести очи от внушителната фигура на Беорг, макар в същото време да не пропусна да забележи, че всички погледи в залата бяха насочени към него. Хийфстааг си бе избрал достоен пратеник, помисли си Беорг.
— О, кралю Беорг — обърна се знаменосецът към него, когато шумът в залата стихна — и вие, крале, които сте се събрали тук! Племето на лоса моли за разрешение да влезе в Хенгорот и да сподели вашата медовина, за да можем заедно да пием в прослава на Темпос.
Беорг не отговори веднага, а остана загледан във вестоносеца, опитвайки се да разбере дали неочакваното забавяне на отговора няма да разколебае увереността на младежа.
Той обаче не примигна, нито отклони поглед, по лицето му не трепна и мускул.
— Имате го! — впечатлен заяви Беорг. — И добра среща!
После продължи, вече на себе си:
— Де да можеше и Хийфстааг да притежава твоето търпение.
— Приемете крал Хийфстааг — разнесе се ясният, силен глас на пратеника му — крал на Племето на лоса, син на Хротулф Силния син на Ангаар Смелия; на три пъти надмогнал великата мечка, два пъти превземал Термалайн; погубил в двубой, само с един-единствен удар, Рааг Донинг, крал на Мечото племе (при тези думи Племето на мечката, и особено кралят му, Хаалфдейн, син на Рааг Донинг, се размърдаха неспокойно).