Петимата велики воини

Стария майстор се ухили.

— Харесваш ли живата ми човешка украса? Разреденият формалдехид действа добре — великолепен консервант е, макар че след десетина години канцерогенните му свойства си казват своето и предизвикват у гостите ми наистина много болезнени тумори. Научих тази техника на „живо затворничество“ от един руски приятел, бивш съветски генерал, който си има своя собствена колекция. Двамата с него водим дружеско съревнование кой ще събере по-впечатляваща колекция от човешки същества.

Мечо Пух не можеше да помръдне.

Мюниц сви рамене.

— Като се има предвид дългият мълчалив живот, който очаква приятеля ти, днес ти му поднесе рядък дар — събитие. Поздравления. Лейтенант Коен ще гледа как умираш пред очите му.

Мечо Пух лежеше безпомощен на пода, с широко отворени очи и безполезни крайници.

И в един внезапен момент на откровение видя часовника си — същия, който му бе дал Джак на летището в Найроби, когато се бяха разделили. Часовникът, който според Джак имаше алармен GPS предавател, който Пух можеше да задейства, ако бъде заловен или се озове в опасност.

Насочи цялата си воля към това дясната му ръка да се пресегне към лявата китка, към часовника, но колкото и да се напрягаше, колкото и отчаяно да фокусираше мисълта си върху нея, ръката не искаше — не можеше — да помръдне.

Часовникът, единственото му средство да съобщи на някого къде се намира, си оставаше мъчително близо, но недосегаем.

Отпусна безсилно глава върху твърдия мраморен под и в този момент разбра, че спасителната операция е приключила, че е била едно доблестно, но глупаво начинание, обречено на провал.