Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Мао изсумтя отвратено.
— Именно заради това старите ти шефове от Мосад са те обявили за държавен враг пета категория, която обикновено е запазена единствено за бивши нацисти и терористични лидери. Обявиха цена за главата ти — шестнайсет милиона долара, които с най-голяма радост смятам да прибера. Направил си грешен избор, лейтенант Коен.
Притиснал глава в твърдия метален под на пикапа, Стреч затвори очи от ужас.
Една-единствена сълза потече изпод превръзката по бузата му.
Колкото и да е странно, Вълка лично откара Стреч в Израел.
Разбира се, Стреч остана със завързани очи през цялото кратко пътуване, по време на което чуваше как Вълка провежда разговори по сателитния телефон с екипа си, който преследваше Магьосника, Зоуи, Лили и Алби през Руанда и Конго.
Но за последния етап от пътуването към някогашните си господари Стреч бе упоен и светът около него потъна в мрак.
Когато се събуди, откри — за свой ужас — че е окачен в нещо като телефонна будка от подсилено стъкло и че ръцете и краката му са разпънати и вързани с вериги за четирите ъгъла.
Беше гол.
На дясната му ръка бе поставена интравенозна система — малката прозрачна тръбичка се издигаше някъде нагоре. Нещо като катетър, закрепен за слабините му, отвеждаше урината.
До резервоара стоеше Вълка и разговаряше с един възрастен мъж. Стреч го беше срещал само веднъж по време на службата си в Мосад — Мордехай Мюниц, свирепият бивш глава на организацията, сега неин „официален съветник“.
Плешив, тлъст и блед, с безжалостни черни очи, Мюниц бе участвал в групата, отвлякла Адолф Айхман от Аржентина през 1960 г. Освен това бе заловил и главния ръководител на Черния септември, организирал касапницата по време на Олимпийските игри в Мюнхен — при това жив. Оттогава никой не бе чувал нищо за терориста. Мюниц беше легенда в света на шпионските агенции и съвсем заслужено беше получил прякора си Стария майстор.
Стария майстор се обърна към Стреч и изгледа почти разчекнатото му голо тяло като ловец, оглеждащ уловен лъв.
Усмихна се без капка чувство и се видяха пожълтелите му зъби.
— Лейтенант Коен. Добре дошли в родината. Знаете ли, някои са на мнение, че предатели като вас трябва просто да бъдат екзекутирани за престъпленията си. Но ние от висшите ешелони на Мосад смятаме, че смъртта е твърде леко, твърде бързо наказание за такива индивиди — злосторници като вас не понасят последствията от действията си и не се замислят за онова, което са направили.
Докато Мюниц говореше, двама техници се качиха на стълби от двете страни на триметровата стъклена кабина. Единият бръкна отгоре, надяна на Стреч водолазна дихателна маска и я стегна. Маркучът бе свързан с кислородна бутилка, закрепена за стената на резервоара.
Вторият направи нещо много по-стряскащо.
Пъхна дебел пожарникарски маркуч в резервоара на Стреч, дръпна един лост и през маркуча започна да се излива воняща зелена течност. Заплиска бурно около стъпалата на Стреч, бързо се издигна до коленете… после до кръста му… до гърдите…
Тряс!
Двамата техници поставиха върху резервоара дебел стъклен похлупак и започнаха да го заваряват.
Да го заваряват…
Той гледаше объркано. Дихателната маска покриваше лицето му.
Заваряваха го в резервоара!
Противната зелена течност продължаваше да се издига и вече стигаше гърлото му.
— Не, лейтенант Коен, смъртта е прекалено лека присъда за вас. — Гласът на Мюниц сега звучеше бе глух и далечен. — Вашето престъпление заслужава нещо повече — заслужава страдание. Точно тук е моята роля. Повярвайте ми, след няколко години тук долу с мен ще съжалявате горчиво, че не сме ви екзекутирали.
В следващия момент гадната зелена течност покри лицето на Стреч и той задиша бързо и отчаяно през маската.
Светът се размаза, покрит с бледозелена пелена.
Едва успя да види как Мюниц и Вълка си стиснаха ръце, след което Стария майстор подаде на другия някакво куфарче.