Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
После Вълка си тръгна.
А после Мюниц се върна.
Застана със скръстени ръце пред Стреч и просто го загледа — гол, с приковани ръце и крака, потопен в гнусната зелена течност, затворен в заварения резервоар от бронирано стъкло.
Неспособен да помръдне — чуваше само собственото си дишане в тъпанчетата си.
Стреч гледаше размазаната фигура на Мюниц, вперила поглед в него.
После Стария майстор спокойно отиде при бюрото си, седна и се обади по телефона. И в един момент на чист ужас Стреч внезапно разбра как му е писано да прекара остатъка от живота си на този свят.
31 декември 2007, 23:58
На Мечо Пух му трябваха почти три седмици и два милиона долара, за да го открие.
„Парите определено правят нещата по-бързи“, помисли си той. Цели шейсет години израелците се опитваха да заловят Волфганг Линстрихт, но напразно. Един убиец на Мосад го беше открил в Буенос Айрес, но Линстрихт го беше пробол с кухненски нож, след като го беше проследил из мръсните улички на аржентинската столица.
Някога, преди много време, Линстрихт бил главен надзирател в прословутия нацистки концентрационен лагер Треблинка. Бил дясната ръка на Франц Щангъл — когато комендантът давал заповед някой да бъде застрелян, нареждането му се изпълнявало именно от едрия, висок близо два метра Линстрихт.
Когато Втората световна война приключила и високопоставените нацисти като Щангъл се пръснали, Линстрихт също успял да се измъкне и да избяга в Южна Америка, след което изчезнал.
Както беше открил Мечо Пух, Линстрихт се движеше непрекъснато из Южна Америка, за да не бъде заловен — от Бразилия в Аржентина, от Аржентина в Чили. Явно отвличането на Адолф Айхман от израелците му беше изкарало акъла. Но, както показваше епизодът с агента на Мосад, дори на 86 години и постоянно прегърбен, за да прикрие височината си, Линстрихт си оставаше смъртно опасен.
И ето го сега тук, точно от другата страна на улицата — старец, приказващ си с дългокрака бразилска проститутка насред фойерверките и празничната новогодишна атмосфера на Рио.
Мечо Пух ги наблюдаваше от сенките как тръгват към хотела на Линстрихт.
След като преди две седмици се разделиха с Джак на летището в Найроби, Мечо Пух се прибра в Обединените арабски емирства, за да се заеме с основната си цел — да разбере къде израелските тайни служби са прибрали приятеля му Стреч.
Освен това искаше да разкаже на баща си, главния шейх на Емирствата Анзар ал Абас, за гнусното предателство на брат си Ятагана.
По пътя за Дубай обаче научи от един приятел от разузнаването, че баща му внезапно изчезнал ден преди това. Казаха му, че старият шейх бил поканен от Ятагана в Рияд. Малко след това всички контакти с него прекъснали.
Дубай, каза приятелят му, сега се намирал в ръцете на другарчетата на брат му. Връщането там не било здравословно.
Въпреки положението в родината, да си втори син на главния шейх на Емирствата си имаше своите предимства. Мечо Пух имаше връзки в международната разузнавателна общност и солидни собствени суми (няколко милиона долара), които можеше да пилее свободно.
Цяла седмица води телефонни разговори, проучва, дава рушвети и разговаря със законни и не толкова законни наблюдатели от Мосад. Срещу четвърт милион си осигури подслушани от ЦРУ телефонни разговори между висши служители на израелските тайни служби.
След всичко това ключовото му откритие за Бенджамин Коен — някога известен като Стрелеца, но познат на Пух под името Стреч, което му бе дала Лили — бе, че той е „определен като враг пета категория на Държавата Израел заради измяна“.
Списъкът „Категория 5“ бе елитен, запазен за най-големите врагове на Израел.
Но въпреки връзките си с разузнавачи, подслушаните разговори и парите, Мечо Пух не бе в състояние да открие къде се държат заловените врагове от пета категория. Никой не знаеше. По-дребните риби се прибираха във военни затвори или такива със строга охрана. Но не и петаците. Ако ги държаха на топло, никой нямаше представа къде точно, а ако ги екзекутираха, никой не знаеше къде или как се изпълняват екзекуциите им.
Единственото, което се знаеше със сигурност, бе, че ако Израел залови враг пета категория, човекът просто изчезва от лицето на земята.
И така Мечо Пух замисли плана си.
Трябваше да намери държавен враг пета категория и да го предаде на Мосад — но не и преди да направи още едно нещо.