Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Мишената, която си беше избрал, бе Волфганг Линстрихт.
Фойерверките експлодираха в небето над Рио.
Десет минути след настъпването на новата година, докато последните празнични огньове пламтяха над града, Мечо Пух изрита вратата на стая номер 6 на занемарения хотел на самия бряг.
Волфганг Линстрихт скочи гол от леглото, изблъска жената от себе си и посегна за пистолета в дрехите си, но Мечо Пух бе по-бърз. Сигурно изглеждаше страховито за стария германец — як, тъмноок, брадат арабин, носещ се към него през мръсната стая. Изрита Линстрихт и го просна на земята, преди той да успее да се добере до оръжието, след което заби електрошоковия тейзър в ребрата му.
Линстрихт се загърчи диво и се свлече на пода. Проститутката изпищя.
— Изчезвай — изръмжа й Мечо Пух.
Тя грабна дрехите си и се втурна навън, а той се наведе над проснатия в безсъзнание Линстрихт в мухлясалата стаичка.
Извади капсулата — беше колкото обикновено хапче за главобол, — пъхна я в устата на Линстрихт и запуши носа му, за да я преглътне.
После се обади в Мосад.
10 януари 2008, 05:30
Десет дни по-късно Мечо Пух лежеше проснат по корем сред възвишенията на пустинята Негев в безплодното сърце на Израел.
На двеста метра пред него се намираше огромен военен обект, в който доминираше блестящ сребрист купол с височина двайсет метра. Около него имаше петнайсетина сгради с размерите на складове, два високи бетонни комина и грозд сателитни чинии и радиоантени. На всеки ъгъл на базата бяха разположени установки на противовъздушната отбрана — обслужваха се денонощно, както бе забелязал Пух.
Това бе центърът за ядрени изследвания Димона, туптящото сърце на израелската програма за ядрено въоръжаване, чието съществуване Израел нито бе потвърдил, нито отрекъл още от шейсетте години на миналия век.
На Мечо Пух му беше добре известно, че Израел притежава ядрени оръжия — всъщност около двеста — и че ги произвежда именно тук, в Димона, поради което обектът бе най-добре охраняваният в страната.
Именно затова му се видя странно, че миниатюрният GPS предавател, който бе пъхнал в гърлото на Волфганг Линстрихт, го доведе на това място. След като прибраха германеца по сведенията на Пух, агентите на Мосад бяха предприели тридневна почти околосветска обиколка, която завърши тук, в Димона.
Според GPS приемника на Пух Линстрихт беше отведен в малка, подобна на бункер постройка, наполовина вкопана в земята в изолирания североизточен ъгъл на базата.
Пустинята Негев е едно от най-безплодните места на Земята.
Из каменистите й хълмове и долини могат да се открият руините от древни пътни станции, разположени по маршрута на подправките. Освен това често се срещат мини и кариери от римската епоха — огромната солна мина Бакаба на цар Ирод се намира на четиридесет километра от Димона, недалеч от по-малката солна мина Укаба. Единствените забележителности на района са рушащите се скалисти плата и кратери. Това е мъртва земя — огромна и пуста, към която не проявява интерес почти никой. Нищо не вирее в Негев.
На Мечо Пух му бяха нужни четири дни, за да се добере до позицията си недалеч от оградата.
Четири дни предпазливо и бавно пълзене, за да не задейства някой сензор за движение; спане под камуфлажно термоодеяло, което трябваше да скрие топлинната му сигнатура; неподвижно лежане през деня, за да не го забележат патрулите, които периодично обикаляха периметъра на комплекса.
Беше изгубил половин ден в търсене на някаква слаба точка в оградата — и я бе открил във формата на малка ерозирала цепнатина в скалата, която минаваше в основата на оградата на източната страна на комплекса. Втората половина от деня мина в ровичкане на цепнатината, за да я разшири достатъчно, та да се промъкне през нея.
След това се беше оттеглил и бе чакал до сутринта, преди да предприеме следващия си ход.
Причината — според събраните данни предишната вечер Димона трябваше да получи голяма пратка обогатен уран и охраната щеше да бъде засилена.
Сведенията се оказаха верни — през цялата нощ базата бе осветена като футболен стадион. Блестяха прожектори, усилени патрули обикаляха оградата. Към полунощ пред главния портал на западната страна на комплекса пристигна тежкотоварен камион — с покрит с олово контейнер в каросерията и ескортиран от джипове с картечници петдесети калибър, влезе в базата и се насочи към сградата Махон-2, която служеше за съхраняване и обогатяване на ядреното гориво.