Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Отляво имаше черен страничен път и Джак извика на Зоуи:
— Завий!
Линейката поднесе, зави наляво, даде газ и вдигна облак прах, който се завихри около увисналия „Апачи“.
Малко по-нататък пътят стигаше до порутени каменни развалини — римските останки от Ароам.
Щом видяха внезапния завой на линейката, другите три хеликоптера ускориха, настигнаха я и я заобиколиха в широк кръг.
Зоуи наби спирачки, колелата се плъзнаха и линейката спря.
Радиостанцията в кабината изпращя.
— На вниманието на линейката! Знаем кой сте, капитан Уест! Няма начин да се измъкнете. Излезте от колата с вдигнати ръце или ще бъдете унищожени!
— Джак… — каза Зоуи.
— Момент. — Джак взе радиото и натисна бутона за говорене. — Израелски вертолетен патрул. Чувам ви, но ви съветвам да се оттеглите на разстояние два километра и да поддържате тази дистанция.
— Ама че тъпа шега — отвърна израелецът.
Вместо отговор Джак грабна едното сребристо куфарче от седалката между него и Зоуи, слезе от линейката и го вдигна високо над главата си, за да могат от обкръжилите ги хеликоптери да го видят добре.
— Това да ви е познато? — попита той по радиостанцията. — Казах: два километра, и нито сантиметър по-малко. Веднага.
В ефира настъпи мълчание, последвано от:
— Това е… Мамка му. Разбрано, капитане. Изпълняваме.
Мечо Пух следеше размяната на реплики отначало с любопитство, а после с изумление.
— Какво има в куфара, Ловецо?
— Със Зоуи не прекарахме цялата нощ в контейнера, Пух. Когато си оставен в Махон-2 за дванайсет часа, можеш да се сдобиеш и с други неща, които да ти помогнат да се измъкнеш. Това куфарче — добави Джак — е израелска преносима атомна бомба.
— Преносима атомна бомба?! — възкликна Мечо Пух.
— Говори се — каза Джак, — че израелците са скрили подобни бомби на тайни места във всички големи градове на света — Ню Йорк, Вашингтон, Лондон, Москва, Париж — както и в градовете на ключовите си врагове — Дамаск, Техеран и Кайро. Те са върховната застрахователна полица на Израел. Малки ядрени устройства. Мощност четиридесет килотона, радиус на поражение два километра, минимално радиационно замърсяване — но всичко в рамките на този радиус се изпарява. Хубаво нещо, което да споменеш мимоходом на неприятелите си.
— И какво ще правим? — попита Пух. — Не можем да стигнем до „Халикарнас“. Положението е патово.
— Точно това целя — отвърна Джак.
Положението наистина бе патово — безизходица насред пустинята.
Римските руини при Ароам някога са били станция по древния път на подправките. Единствената им забележителност е дълбокият кладенец. Днес дори туристите не си правят труда да спират тук.
След двадесет минути на сцената се появиха останалите израелски преследвачи.
Още шест хеликоптера, както и конвой превозни средства по магистралата — командни микробуси, камиони с войници, противовъздушни джипове.
В главния команден микробус, със зачервено от ярост лице, седеше Мордехай Мюниц.
Разбира се, вече беше станало ясно, че експлозията в Димона не е причинила изтичане на радиация. Заложеният от Джак взрив бе разрушил само външната стена на Махон-2, но на място като Димона при каквато и да било експлозия трябваше да се спазват пълните спешни процедури.
Но сега израелците бяха доволни — бяха успели да отрежат пътя на Джак до самолета му. Всеизвестно е, че обсади като тази завършват в полза на силата, на чиято страна е времето и запасите. А израелците разполагаха с цялото време на света.
Генерал Мордехай Мюниц вдига бинокъла си.
Видя големия черен „Боинг 747“ на четиристотин метра зад развалините на ниското възвишение. През изминалия половин час сцената не се беше променила. От време на време сред руините се забелязваше движение — някоя фигура минаваше пред вход, подаваше се глава.
— Какво ще правим със самолета им? — попита един лейтенант. — Вертолетите очакват инструкции.
— Не го унищожавайте — спокойно рече Мюниц. — Трябва да си мислят, че имат шанс да се измъкнат.
Доближи радиостанцията до устните си.
— Капитан Уест. Капитан Джак Уест-младши. Обадете се. Искам да поговорим.
След малко се разнесе гласът на Джак. Връзката не беше добра и говорителят пращеше.
— Сделка ли предлагате, генерале?