Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Иронията, че щяха да минат през охраната на Димона, използвайки същия трик, който бяха използвали самите израелци срещу американските инспектори през шейсетте, не остана незабелязана от Джак.
Бяха взети и други предпазни мерки. Морския рейнджър беше на позиция, а Скай Монстър бе изпратен в Западен Ирак да се срещне с някои бивши колеги на Джак от австралийските Специални въздушни сили. Лили и Алби останаха в дома на Алби в Пърт — тази мисия бе твърде опасна, за да вземат и тях.
Така Джак и Зоуи влязоха в Димона, скрити в контейнера с урана, наблюдаваха пулса на Пух и чакаха. Ако Пух успееше да влезе и да се измъкне жив, просто щяха да се махнат с празния контейнер на следващия ден. Но ако пулсът на Пух изведнъж се променеше…
— Намери ли ги? — извика Джак на Зоуи, докато качваше Стреч във военната линейка и го слагаше да легне на носилката.
Зад волана Зоуи се обърна да му отговори, но се сепна, когато видя Стреч — гол, блед като смъртник, целия мокър от някаква зелена течност.
— Господи… Да! Намерих две! — И потупа двете дебели сребристи куфарчета на седалката до себе си.
— Тогава да се разкарваме оттук! — каза Джак и затръшна задната врата.
Линейката подскочи и полетя напред.
В Димона цареше истински пандемониум.
Из базата летяха пожарни. Виеха сирени. Мъже в защитни костюми тичаха с все сили към димящата грамада на Махон-2. Медицински екипи товареха кашлящи хора в линейки и ги откарваха на пълна скорост.
Когато три такива линейки се понесоха към главния портал на Димона, четвърта военна кола изскочи от една странична уличка и се включи в малкия конвой.
На изхода четирите коли бяха спрени от охраната. Пух се беше скрил под носилката на Стреч, а Джак и Зоуи бяха сложили качулките на жълтите си костюми, така че през противогазите се виждаха само очите им.
Пазачът погледна Стреч — завързан за носилката, с кислородна маска, мокър, блед и гадно зеленикав, направи отвратена гримаса и извика:
— Давай! Давай!
Зоуи натисна педала до дупка и линейката излетя от Центъра за ядрени изследвания Димона.
— Предполагам, че имаме двайсетина минути, докато разберат кои сме и какво сме взели — каза Джак.
Носеха се на запад след трите други военни линейки.
— Което означава тридесет минути, докато ни открият с хеликоптери — рече Зоуи.
— Къде отиваме? — попита Мечо Пух, който бе коленичил отзад до Стреч. — Нали все пак имате някакъв план за измъкване?
— Да, но не е така оригинален, какъвто бе планът за влизане — отвърна Джак. — А ти как смяташе да се измъкнеш?
— По същия начин, по който се вмъкнах. Бавно и с търпение.
— Е, нашият план определено не е такъв.
— И все пак, къде отиваме?
— Тези линейки отиват на запад към Биршеба, ако може да се вярва на плана за аварийно евакуиране на Димона. Трябва да завием на юг и да стигнем до Ароам, това е недалеч от Укаба.
— А колко далече е оттук?
— Към четиридесет километра — отвърна Джак. — Което означава, че ще е малко напечено.
След пет километра конвоят линейки стигна до едно разклонение и трите първи коли завиха надясно към Биршеба. Линейката на Джак обаче зави наляво и моментално даде газ по пустинната магистрала. Огромната пустош на Негев профучаваше от двете им страни.
Точно петнадесет минути по-късно на хоризонта зад тях се появиха първите преследващи хеликоптери — американски „Апачи“.
Щурмови вертолети.
Джак ги видя в страничното огледало, после погледна напред… и видя възвишението, на което се намираха прашните развалини на Ароам — руините, до които искаше да се доберат, преди хеликоптерите да ги настигнат…
… линейката изкачи възвишението и Джак се обнадежди, когато видя какво ги чака — прекрасен черен „Боинг 747“, стоящ на празната пустинна магистрала до купчина по-малки развалини, с прибрани криле и високо вдигната опашка. Черен самолет, който можеше да бъде единствено „Халикар…“
… но точно тогава един от преследвачите се появи отдясно, зави, увисна ниско точно пред линейката с насочени към тях оръжия и им отряза пътя за спасение!