Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Джак… — изпъшка той. — Как…
— После ще ти разправям — каза Джак, извади спринцовка от бойния си екип под защитния костюм и бързо и точно я заби право в сърцето му.
Мечо Пух рязко седна, дишаше тежко и пресекливо. Очите му сякаш щяха да изскочат от орбитите.
— Това ще прогони сутрешната сънливост — рече Джак.
Докато Пух идваше на себе си, Джак вече отиваше към резервоара на Стреч. Спря пред него — само за момент, който обаче му се стори цяла вечност — и погледна приятеля си, потопен в зеления разтвор, обгърнат от утробна тишина, поддържан жив от системата — жив дишащ трофей.
После вдигна пистолета и стреля два пъти в дебелото стъкло, като се целеше така, че куршумите да не улучат тялото на Стреч.
Предният панел се напука и се пръсна под натиска на течността. Зелен водопад рукна навън и се заплиска около краката на Джак, докато пред него не остана само празен резервоар без предна стена и висящият в него Стреч, все още прикован и с дихателната маска на лицето.
Гледаше ги замаяно.
Джак му кимна отсечено.
— Добре дошъл на собственото си спасяване. Това беше половината операция. Време е да започваме втората половина.
Пресегна се и свали дихателната маска. Стреч се закашля и се задави, след което пое дъх с пресъхналото си гърло. Джак свали системата и се зае с болезненото махане на катетъра. След това простреля четирите вериги и Стреч залитна свободен от резервоара, все още с оковите на китките и глезените, сякаш си беше надянал някакви зловещи гривни.
Джак се наведе напред и го пое върху раменете си, сякаш спасяваше пострадал от пожар.
После затича към стълбите с пистолета в едната ръка и Стреч на гърба.
— Ами останалите? — попита Мечо Пух, докато пъхтеше след тях. — Онези в другите резервоари?
— Днес ме е грижа само за един от тях — мрачно отвърна Джак. — За разлика от Стреч, онези другите са вършили ужасни неща. Така че ако все още са им останали приятели, те да си ги спасяват. Хайде. Трябва да се измъкваме.
— Как ме намери? — попита Мечо Пух, докато тичаха нагоре по стълбите. — Така и не натиснах алармата на часовника.
Джак отговори, без да се обръща:
— Бутонът задейства активна аларма, но часовникът праща постоянен пасивен GPS сигнал, както и информация за пулса. Май пропуснах да ти го кажа.
— И е предавал през цялото време…
— Измина много километри през последния месец, приятелю. — Джак хвърли бърз поглед към Мечо Пух. — Тел Авив, Хайфа, Буенос Айрес. И Рио за Нова година, макар да не ми се вярва да си отишъл там заради фойерверките. Станал си ловец на нацисти. Когато те видях да се появяваш в Негев до най-важния ядрен център на Израел и да оставаш тук дни наред, разбрах, че си го намерил. Задържахме се, искахме да видим как ще се справиш. Но когато преди малко видяхме, че пулсът ти се ускорява, решихме, че малко помощ ще ти е от полза.
— Ние? — попита Пух. — Кой е с теб?
В този момент изскочиха навън. Една израелска военна линейка наби спирачки точно пред тях. Зад волана беше Зоуи, също с жълт защитен костюм.
— Всички — отвърна Джак и сърцето на Пух подскочи от радост.
— Как изобщо успяхте да влезете в базата? — попита Мечо Пух, докато се качваха в линейката.
— Че как иначе? — Джак го изгледа. — С пратката уран. Откъде мислиш, че Израел си осигурява висококачествена уранова руда?
— Не знам. Откъде?
— От най-големия производител на уран на света — Австралия.
Разбира се, нещата бяха малко по-сложни.
Казаното от Джак за ръчния часовник бе истина. Първо от остров Малък Макдоналд, а след това и от щабквартирата на Специалните въздушни части във Фримантъл, Джак бе следил движението на Мечо Пух по целия свят.
Когато видя, че Пух отива в Негев и остава в района — в района на Димона, известен на всяка военна организация на света — Джак разбра, че арабинът е открил къде Мосад държи Стреч.
Въпросът беше дали Пух ще може сам да измъкне приятеля им.
След няколко обаждания Джак откри, че от Австралия за Димона пътува пратка уран. Вече беше преполовила Индийския океан и пътуваше към израелското пристанище Елат на Червено море.
Джак уреди със Зоуи да пресрещнат пратката и двамата долетяха на кораба под прикритието на нощта преди три дни заедно с двама доверени военни инженери и един генерал-лейтенант, чиито заповеди никой не можеше да отмени.
По облицования с олово контейнер, в който се превозваше урановата руда, бяха направени някои бързи промени: отвън той бе двадесет и седем метра, но след намесата им вътрешната дължина се скъси на двадесет и пет; в единия край беше направена малка кухина — малка, но достатъчно голяма, та Джак и Зоуи да могат да се вмъкнат в нея.