Света троица [Войните на Розите-2]

— Егремонт е мой! — изкрещя той и тръгна, изведнъж притеснен, че ще му отнемат правото да отмъсти на врага на семейството му.

Хората се оттеглиха и оставиха около лорда си само шестима рицари в доспехи.

Томас Пърси стоеше с ръце върху дръжката на меча си, като използваше момента да почине и да поеме въздух. Вдигна забралото си.

— Ричард Невил! — извика. — Който някога беше граф. Кой е този гигантски трол до теб, Ричард?

— Нека да го убия — изръмжа Марч.

— Ако падна — да. Но не преди това — отвърна Уорик. Чувстваше се все още свеж, защитен от боевете от всичките редици пред себе си. Осъзна, че някъде е загубил щита си, и пое друг, който един от мъжете му подаде, нанизвайки го на ръката си. Доспехите му се струваха леки и беше уверен в себе си, макар че Томас, лорд Егремонт, беше известен с уменията си.

Лордът от фамилия Пърси пристъпи напред, за да го посрещне. Изтощените рицари край него сякаш не бързаха да продължат боя, както ги бяха обкръжили. Застиналата сцена в центъра погълна вниманието на цялото бойно поле, та бойците се отдръпнаха един от друг, а кралските воини захвърлиха оръжието си, за да не ги убият.

— Ще се предадеш ли, Томас? — попита го Уорик. — Вижда се, че денят е наш.

— А ти ще го позволиш ли, ако го сторя?

Уорик се усмихна и поклати глава.

— Не, Томас, няма. Просто исках да видя дали ще се опиташ.

В отговор Егремонт щракна надолу забралото и приближи. Първият му удар се стовари върху щита на Уорик и бе последван от още три, което принуди Уорик да отстъпи. Лорд Пърси беше бърз, макар че четвъртият му замах сякаш дойде по-слаб и той залитна. Уорик изби щита му и направи сериозна вдлъбнатина отстрани на доспехите.