Фурията на принцепса

— В това няма смисъл.

— Да — съгласи се Тави. — Но е вярно.

Тя промени позата си и сложи глава на гърба му. Късата й коса гъделичкаше врата му.

— Лудият ми алеранец. Дава обещания, без да знае дали може да ги изпълни.

Тави въздъхна.

— Каквото и да се случи — каза й той, — ще бъдем заедно. Това мога да го обещая.

Тя отново го стисна в обятията си, толкова здраво, че той трябваше да се напрегне, за да си поеме дъх.

— Ще държа на това обещание, алеранецо.

Тави се обърна към нея, което беше доста неудобно на широкото седло, но достатъчно, за да я целуне. Тя отвърна яростно на целувката.

В същия момент таургът изрева, ритна във въздуха и ги хвърли двадесет фута напред в огромна локва шокиращо студена дъждовна вода, дълбока почти два фута. После огромният звяр изрева победоносно и се понесе по пътя, размахвайки рога и ритайки във въздуха през цялото време.

Шокът от ледената вода беше толкова силен, че Тави с усилие си пое дъх, докато се изправяше на крака и излизаше от локвата. Той се обърна към Кайтай и видя, че тя все още е в калната локва, а зелените й очи се присвиха, когато го погледна.

— Заседнах — каза му тя, — ти си виновен.

Останалите ездачи ги настигнаха, таургите им спряха, ревейки протестиращо.

Макс и Дуриас, всеки със свой звяр, спряха най-близо до тях. Изражението на Дуриас беше почтително неутрално, но очите му игриво проблясваха. Макс се ухили.

— Милорд — каза той, изпълнявайки особено подчертан поклон направо от седлото, жестикулирайки при това със свободната си ръка, — трябва ли да разглеждаме това като място за почивка?

Тави хвърли гневен поглед на Максимус. После се обърна, потопи ръце в калта, хвана ръцете на Кайтай в своите и дръпна силно, освобождавайки я от калта. Тя излетя като тапа, краката му загубиха стабилност и двамата цопнаха в студената кал, Кайтай се оказа отгоре.

— Бихме могли да поставим параван, за да можете да се уедините, милорд — сериозно каза Дуриас.

Канимите на своите животни спряха на няколко ярда от тях и никой не гледаше в посока на Тави, но всички седяха с отворени челюсти и с оголени зъби, така че усмивките им не се нуждаеха от превод.

Тави въздъхна.

— Просто ни остави на мира, Макс. И хвани този проклет таург, преди да стигне до океана.

— Чу ли това, Пържоли? — каза Макс на собствения си таург. — Това не е грешка на принцепса. Проклетият ти приятел е бил прекалено буен. Просто наблюдавай какво се случва, когато кралското недоволство падне върху нахални бунтовници.

— Максимус — каза Кайтай, — студено ми е. Ако кажеш още само една дума, ще те удуша със собствения ти език.

Макс се засмя и извади навито ласо от чанта на седлото си.