Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Прав си. Но защо?
Тави сви устни и се намръщи.
— Тук вордът се е настроил според канимите. Воините му са по-големи и много по-тежки, но въпреки това са по-малки от канимите. Кроачът тук е по-дебел, вероятно за да издържи тежестта на вордите, но не и на канимите — той погледна към Кайтай. — Това е една от причините, поради които е необходим кроача. Той е като пазач. Вордът променя формите. Модифицирал е кроача, за да удовлетворява по-добре потребностите му.
Кайтай го изгледа внимателно. После кимна и каза:
— Хайде тогава да проверим.
И преди Тави да успее да възрази, тя стъпи на повърхността на крака.
Тави затаи дъх.
Краката на Кайтай не счупиха повърхността, въпреки че тя леко потъна под тежестта й, след като тя премина, бавно възстанови първоначалната си форма. Тя направи десетина крачки с приведено тяло, светлите й очи продължаваха да гледат гората, след което се обърна към Тави и прошепна:
— Твой ред е.
Тави я погледна. След това се изправи и провери повърхността на кроача с подметките си, доволен, че е избрал по-лекия чифт, а не тежките, обковани с пирони пехотински ботуши. Повърхността на кроача леко поддаваше и едва забележимо пружинираше, когато вдигаше крак, по подобие на направените от фурии пътища, но много по-слабо. Тави даде знак на Макс и Дуриас да се приближат, което те и направиха. Макс, подобно на Тави, носеше ботуши за езда, но Дуриас имаше само пехотински ботуши. Той направи гримаса, започна да събува ботушите си и миг по-късно стъпи на кроача с боси крака.
— Е — внимателно оглеждайки се, измърмори Дуриас, — така поне е по-топло.
— Дотук добре — прошепна Тави. — Сега е време да тестваме новите обувки на канимите.
Първи приближи Варг. Като най-едър от канимите, вероятността той да разкъса повърхността на кроача и да привлече восъчните паяци, които го укрепват и ремонтират, беше най-голяма. Големият каним се приближи с гигантски крачки, ушите му бяха наклонени по начин, който Тави досега не бе виждал при нито един от воините-вълци. Широките дискове, почти като чинии, от зелено-черния хитин на ворд бяха здраво прикрепени към краката му.
— Тези… — той потърси алеранската дума — обувки.
Той тръсна глава.
— Не мога да се движа нормално с тях.
— Те ще разпределят тежестта ти — каза му Тави. — Надявам се, че ще успееш да се придвижваш по кроача, без да го увредиш.
— Как ти хрумна да използваш тези неща, Тавар?
— Някои от моя народ използват подобни, за да се придвижват по-лесно в дълбок сняг — отговори Тави. — Въпреки че оригиналните се правят от дърво и кожа, аз сметнах, че хитинът ще е по-подходящ.
— Може би ако все пак счупя кроача, вордът няма да разбере, че са го направили външни нашественици — изръмжа Варг.
— Заслужава си да опиташ — каза Тави. Изчака за миг, след което добави — точно сега.
Варг го погледна сериозно. След това огледа близката гора с червените си очи и направи бавна, предпазлива крачка по кроача.
Обувките работеха. Издържаха го.
Варг изръмжа удовлетворено и направи знак на другите каними. Анаг и тримата ловци стъпиха върху примигващия кроач и с почти комична предпазливост започнаха да преместват обутите си в хитин крака.
Тави им кимна и се обърна към Кайтай, която му отвърна с дива усмивка и мълчаливо започна да си проправя път през гората като разузнавач и пионер.
Останалите я последваха във фосфоресциращата зелена нощ към създателя и центъра на този зловещ нов свят.
Глава 31
— Колкото по-малко кажете, толкова по-добре — каза Рук. — Колкото по-малко знам защо сте тук, толкова по-малко вреда мога да ви причиня, ако вземат информацията от мен.
„Точно затова не ти казвам за присъствието на Бърнард“ — помисли си Амара.
Бяха пристъпили в една от прилежащите към тунела стаи. От редица плътно подредени бъчви до далечната стена се носеше опияняваща миризма. Амара я разпозна като екстракт от камбанки, цветята, от които правеха наркотика афродин. Изглежда търговците на роби бяха разрешили и на контрабандистите да използват тунелите им, освен да местят собствената си стока в и извън града. Несъмнено те прибирана немалък дял от това доходоносно занимание.
— Това е риск, който трябва да поема — спокойно й възрази Амара. — От въпросите ми ще научите почти толкова много за намеренията ми, колкото и от всичко, което ще кажа. Ако не мога да ви задавам въпроси, каквото и да ми кажете, ще бъде от полза.