Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
След Увартон беше… Марсфорд, където той смяташе, че вордът е отровил кладенците, след това Берос, където вордът вдигна достатъчно вятър заедно със студ, така че легионите загубиха една трета от състава си поради измръзване, след това Вадронус, където…
Където вордът ги накара отново да отстъпват. И отново. Той спеше на пресекулки, половин час тук, половин час там, за последните… колкото са там дни. Не беше сигурен. А Първият лорд — още по-малко, поради което беше загубил съзнание.
Вратата на стаята на Гай се отвори и се появи лечителят Сиреус. Като личен лекар на Първия лорд, слаб, със сива коса, Сиреус беше доста известен в столицата — до която оттук имаше по-малко от един ден път. Сиреус размени кимвания с гвардейците при вратата и се обърна към Ерен.
— Сър Ерен — каза Сиреус. Имаше дълго, тъжно лице и много дълбок и звучен глас. — Мога ли да поговоря с вас насаме, моля?
Той отведе лекаря до края на коридора и тихо попита:
— Как е той?
— Умира — с равен глас каза Сиреус. — Успях да го стабилизирам, но трябва да яде и да си почива редовно, в противен случай няма да издържи дори седмица.
— А ако го прави? — каза Ерен.
— Седмици — отговори Сиреус. — Месеци, ако има късмет. Той използва фурии, за да игнорира болката и да се подсили, иначе би знаел точно колко лошо е състоянието му.
— Не можете ли да направите нещо? — попита Ерен.
Сиреус го погледна, след което въздъхна.
— Работя върху него от много години и няма значение какво е успял да направи за себе си. Въпреки че умело владее водната магия като мен, той няма медицинско образование. Органите му просто се разпадат. Най-очевидният симптом са белите дробове: той имаше пневмония преди няколко години и оттогава не са се оправили. Далакът му, черният му дроб, панкреасът, един от бъбреците, всички те също се разпадат.
Ерен наведе глава.
— Съжалявам — каза Сиреус. — Той е забележителен човек.
Ерен кимна.
— Казахте ли му всичко това?
— Разбира се. Но той настоява, че има отговорности. Дори и те да го убият.
— Виждали ли сте какво става там, сър? — попита Ерен.
Лицето на Сиреус стана още по-мрачно.
— Имам впечатлението, че ще се наложи.
Ерен кимна.
— Така изглежда.
— Светът може да бъде много неприятно място. Винаги трябва да сме готови за това, синко.
Той потупа Ерен по рамото.
— Успех, сър Ерен. Ще бъда наблизо.
— Благодаря — тихо отвърна Ерен.
Той се обърна, за да погледне през прозореца на хана, докато лекарят се оттегляше.
Отстъплението изглежда беше на мода.
От стаята на Първия лорд се чу приглушен глас и стражът отвори вратата.
Гай излезе, чист след лечебната вана и облечен в нови дрехи. Движенията му бяха енергични и стремителни, но Ерен имаше чувството, че вижда слабостта под спокойния външен вид.
— Сър — каза Ерен, когато Гай приближи до него. — Трябва да сте в леглото.
Гай го изучава известно време.
— Да, за мен ще е по-добре. Но за Алера — не.
Ерен отново склони глава.
— Да, сър. Но поне трябва да ядете.
— Няма време за това, курсор. Искам да събереш най-новите разузнавателни доклади и…
— Не — твърдо каза Ерен. — Сър.
Двамата гвардейци се спогледаха.
Гай вдигна вежди.
— Моля?
— Не, сър — повтори Ерен. Той разкрачи леко крака и погледна към Първия лорд.
— Не и докато не хапнете нещо.
По стълбите затропаха ботуши и се появи капитан Майлс от Легиона на короната. Той беше набит мъж със среден ръст и телосложение, простата му стоманена броня беше вдлъбната и назъбена от удари, на хълбока му висеше прост, удобен и доста използван меч.
По пътя той оцени ситуацията в коридора, спря и рязко отдаде чест на Гай.
— Сър — каза Майлс, — отбранителните позиции са готови и Легионът на короната е на ваше разположение.
— Радвам се да ви видя, капитане — каза Гай, без да откъсва поглед от Ерен.
Той леко се усмихна на младия курсор и съвсем слабо наклони глава така, че Ерен реши, че може и да му се е сторило.
Гай се обърна към Майлс.