Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Безкрайният студ на севера се сблъска с огъня на южното небе и от стълкновението избухна пара, която започна да се разпространява навсякъде, скривайки всичко от поглед.
— Исана! — чу тя Арарис да вика. — Исана!
Той я разтърси за раменете и тя учудено го погледна.
Не знаеше колко дълго е поддържала защитата срещу ударите на Рокус Антилус, но вече не виждаше рицарите Аери. Гласът на Арарис звучеше странно далечен.
— Исана! — отново я извика Арарис. — Всичко е наред. Ледените си отидоха! В безопасност са!
Тя отпусна ръце и чу зад себе си ужасяващо силен тътен. Обърна се и видя през парата, че финият рохкав сняг се вихри в огромен облак, сякаш вдигнат от внезапна лавина.
Дорога дълго време внимателно гледаше парата и утаяващия се сняг, и мълчеше. После преценяващо погледна Исана.
— Ако някога отново реша да нападна Калдерон — каза той, — ще е през лятото.
Исана го погледна уморено и каза:
— Тогава ще се погрижа никога повече да не получаваш онези пайове с месо, които толкова много харесваш. Никога.
Дорога я дари с убийствен поглед, изсумтя и каза на Уокър:
— Алеранците никога не се бият честно.
— Помогни ми да стана — каза Исана на Арарис. — Той идва.
Арарис веднага се приближи до нея.
— Кой?
— Просто стой до мен — каза тя. Тя улови погледа му. — И ми вярвай.
Арарис вдигна вежди, но й помогна да се изправи. После, вместо да отговори, той се наведе и я целуна.
След известно време се отдръпна от нея и каза:
— Докато съм жив. Винаги.
Тя намери ръката му и много силно я стисна.
Секунди по-късно вятърът изрева и две фигури рязко паднаха през мъглата и праха. Рокус Антилус се приземи тежко, вдигайки облак снежен прах. Лейди Плацида се отпусна до него и веднага сложи длан на ръката му, сякаш се опитваше да го удържи.
— Рокус — каза Ария. — Враните да те вземат, Рокус, почакай!
Облеченият в тежка броня Върховен лорд се отърси от ръката й и гордо тръгна към Исана.
— Ти, малка идиотко! — изръмжа той. — Това беше нашият шанс да ги изтласкаме назад, да ги накараме да се реорганизират достатъчно дълго, за да можем да изпратим някакво подкрепление на юг! Какво си мислиш, че правиш тук, ти, своеволна…
Когато той се приближи, Исана отстъпи назад и хладнокръвно му удари плесница. Със сила.
Главата на Рокус отлетя настрани, а когато той отново я погледна, долната му устна беше сцепена в един от зъбите му и леко кървеше. Изненадата в очите му започна да отстъпва място на още по-силен гняв.
— Рокус Антилус — каза Исана, докато той идваше на себе си. — Обвинявам ви в малодушие и коварство срещу авторитета на Първия лорд и честта на Империята. И тук, пред тези свидетели, официално ви предизвиквам на юрис макто.
Тя си пое дълбоко дъх.
— И нека враните пируват с несправедливия.
Глава 29
Макар военният опит на Ерен като офицер от легионите да беше малък, все пак беше достатъчен, за да знае, че отстъплението от Церес не е минало добре. Очуканите легиони едва успяваха да надбягат преследващите ги ворди, въпреки предимството на пътищата, създадени от фурии. Вордът просто числено ги превъзхождаше много. При нужда човек можеше да крачи в продължение на часове или дори на дни, но рано или късно трябваше да спи, докато вордът просто продължаваше да приижда.
Въпреки че легионите правеха всичко по силите си, за да евакуират цивилните по пътя, те не можеха да помогнат на всички. Вордът се беше разпространил навсякъде и Ерен не искаше да мисли какво ще се случи с бедните хора, които оставаха зад тях всеки път, когато те прерязваха пътя, прекъсвайки всяка възможност за бягство на бедните холтъри, които бягаха към надеждата за безопасност, която пътят предлагаше.
Ерен крачеше по коридора пред стаята на Първия лорд в апартамент в хан в град… Ерен не беше сигурен кой точно. Увартон беше паднал, когато легионите бяха взели една нощ почивка. Вордските рицари ги бяха настигнали и бяха започнали да пускат взимачи зад градските стени. Ерен още го преследваха кошмари за четиринадесетгодишното момиче, взето от ворда, което бе видял да откъсва тежката дървена ритла на един фургон и да избива с нея половин дузина легионери, преди да бъде посечено. Това се случи, след като преди това то беше подпалило половин дузина сгради с обикновена свещ. Други бяха видели и по-лошо и големият хаос, посят от взимачите, принуди легионите да напуснат града, преди вордът да ги настигне.