Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Аз тъкмо се канех да… закуся?
Той погледна към Ерен.
— По-скоро прилича на обяд, сър — подсказа Ерен.
— Да обядвам — твърдо каза Гай, кимайки.
— Присъединете се към мен и ще обсъдим защитата.
— Да, сър — потвърди Майлс.
Ерен се поклони леко на Гай, когато Първият лорд се върна в покоите си заедно с капитан Майлс. След това отиде да се погрижи да занесат храна в стаята, преди Гай да е променил решението си.
Едва когато направи няколко крачки по стълбите, значението на думите на Гай достигна до него и той осъзна какво се случва. Още от Церес Гай само отстъпваше пред ворда, а през последните няколко дни силите на Алера на практика изобщо не оказваха съпротива. Но Легионът на короната беше единствената най-доверена и боеспособна сила на Гай и със сигурност щеше да присъства във всяка решителна битка с врага. Ако Първият лорд беше изпратил Легиона на короната да подготви Алера Империя, това означаваше, че Гай никога не е възнамерявал да попречи на ворда да достигне столицата на Империята.
Не вордът изтласкваше Гай.
Той го примамваше напред.
Ако отстъплението беше толкова ужасно напрежение за Алера и нейните легиони, то също трябваше да изцеди и ресурсите на ворда. Колкото и диви и смъртоносни да бяха създанията на ворда, те все пак трябваше да се хранят и очевидно кроачът беше тяхната храна. Като ги принуждаваше да останат в постоянно движение и в преследване на алеранските сили, Гай също така ги държеше пред снабдителните им линии, движейки се много по-бързо, отколкото кроачът можеше да се разраства.
Междувременно Легионът на короната подготвяше самата Алера Империя за битка.
Гай поставяше ворда в най-уязвимото положение, което можеше да му създаде, изтощавайки го с кампанията — само за да се подготви да се обърне срещу него в центъра на своята сила, сърцето на Империята, Алера Империя.
Това беше хазартът на отчаян човек, помисли си Ерен. Ако Гай спечели, щеше да смаже силата на ворда в Империята. Ако загуби, центърът на алеранската търговия, транспорт и правителството на Алера щяха да паднат заедно с него.
Ерен побърза напред, за да донесе на Първия лорд обилна храна.
Глава 30
Таургите тичаха на изток с тежък тръс, оставяйки миля след миля под раздвоените си копита.
— Все още не разбирам — промърмори Кайтай в ухото на Тави. Тя яздеше зад него на таурга му, прегърнала го през кръста.
Дори носейки двамата, техният таург беше по-малко натоварен от всеки от другите, които носеха по един каним, и водеше групата в отлично настроение — което означаваше, че се опитваше да ги хвърли почти на всяка миля.
— Защо продължаваме да яздим на изток, когато кралицата, която трябва да унищожим, се намира на юг?
Тави се ухили и й извика назад.
— Най-хубавото на този план е, че не трябва да обяснявам нищо на никого.
Тя пъхна ръка под бронята му и силно го ощипа.
— Не ме карай да те наранявам, алеранецо.
Тави се засмя.
— Добре, добре.
Той погледна назад покрай колоната таурги.
— Шуаранските воини ще пресрещнат ворда на юг от нас. Ще заобиколим бойното поле и ще влезем отстрани.
— И ще срещнем по-малка съпротива от страна на ворда — завърши мисълта Кайтай.
— Или намеса от страна на шуаранците — продължи Тави. — Не може да очакваме всеки офицер на бойното поле да знае, че група нарашански каними с алеранци…
— И с марат — намеси се Кайтай.
— И с един марат — съгласи се Тави, — пътуват на специална тайна мисия с одобрението на Ларарл, дори Анаг е тук за разяснение. Ще бъде по-просто и по-бързо, ако ги избягваме.
Тя се намръщи.
— Кажи ми нещо.
— Хм?
— Не ти ли се струва странно, че вордът сякаш никога не ни забелязва теб и мен, когато сме покрай тях? Как просто приемат нашето присъствие, освен ако пряко не ги атакуваме?
— Искаш да кажеш, когато се бихме с тях в тунелите под столицата — каза Тави. — Да, мисля, че е много странно.
— А чудил ли си се защо го правят?
— Все по-често през последните няколко дни — отговори той.
— Мисля, че е така, защото ние бяхме отговорни за тяхното събуждане — със сериозен тон каза Кайтай.
— Имаш предвид, когато слязохме след Благословията на нощта — каза Тави с горчивина в гласа. — Нямаше как да знаем какво ще се случи.