Лебедова песен [bg]

Автор: МакКаммон Роберт Рик
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-01-0493-3
Переводчик: Коста Сивов
Жанр: Пост-апокалипсис

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли

Перейти на страницу:

Сестрата чу воя на вълците, който се понесе през гората и над езерото, и за свой ужас установи, че може би е прав.

— Не ви извиках тук, за да си говорим за разнебитения ми пикап. — Пол се наведе и извади изпод леглото малък дървен сандък. — Двамата все още ми приличате на хора, които са с всичкия си. Нямам представа какво сте преживели, но онези бедни души там се държат на сламка.

Сандъкът беше заключен с голям колкото юмрук катинар. Пол извади ключ от джоба си и го отключи.

— Тук играем на една малка игричка. Може би не е много приятна, но предполагам, че им помага да не се побъркат. Все едно всеки ден отивате да проверите пощенската си кутия, защото очаквате любовно писмо или чек. — Домакинът вдигна капака на сандъка.

Вътре, увити във вестници и парцали, имаше три бутилки „Джони Уокър“ с червен етикет, .357-калибров револвер магнум, кутия или две патрони, няколко мухлясали ръкописа, завързани с ластици, и още някакъв предмет, увит в дебел найлон. Мъжът се зае именно с него.

— Всичко, което се случи, е адски забавно, наистина — каза той. — Оттеглих се в тази пустош, за да избягам от хората. Не можех да ги понасям. Никога не са ми били приятни. Определено не мога да се нарека добър самарянин. И изведнъж, напълно неочаквано, магистралата се препълни с автомобили и трупове и хората побягнаха като обезумели, и в следващия миг затънах до гуша с представители на човешката раса. Казах си, майната му! Заслужихме си това, което получихме! — Пол разви последния найлонов лист и отдолу се появи радио със сложна поредица от копчета и циферблати. Извади го от сандъка, отвори чекмеджето на бюрото си и взе осем батерии от него. — Късовълново е — обясни им, докато слагаше батериите в устройството. — Едно време ми харесваше да слушам концерти от Швейцария по средата на нощта. — Затвори сандъка и отново му сложи катинара.

— Не разбирам — каза Сестрата.

— Скоро всичко ще ви се изясни. Просто не се вълнувайте прекалено много, независимо от онова, което ще се случи през следващите няколко минути. Както вече казах, всичко е игра, но хората са много изнервени днес. Просто исках да ви подготвя. — Пол им направи знак да го последват и всички се върнаха в другата стая.

— Днес е мой ред — провикна се старецът, който беше застанал на колене. Очите му направо блестяха.

— Направи го вчера — напомни му спокойно домакинът. — Днес е ред на Кевин. — Пол предложи радиото на младия мъж. Онзи се поколеба, след което го прие, сякаш вземаше повито в пелени дете.

Останалите се събраха около него. Само Мона Рамзи не го стори. Тя се отдалечи от тях, видимо сърдита, но въпреки това не откъсна поглед от съпруга си. Кевин хвана края на антената и я издърпа цялата; дължината ѝ беше около шестдесет сантиметра, а металът проблясваше като обещание.

— Добре — каза Пол. — Включи го.

— Все още не — възпротиви се младият мъж. — Моля те. Все още не.

— Давай, човече! — прикани го Стив Бюканън с треперещ глас. — Направи го!

Кевин бавно завъртя едно от копчетата и червената стрелка обходи цялата честотна скала до края. След това сложи пръст върху един червен бутон и го задържа там, сякаш не можеше да се насили да го натисне. Пое си внезапно и рязко въздух… и пръстът му натисна бутона за включване.

Сестрата потръпна и всички останали в помещението си поеха въздух, потрепериха или се поместиха.

От радиото не се разнесе нищо.

— Усили звука, човече!

— Вече е усилен — отвърна Кевин и бавно — нежно дори — започна да движи стрелката по честотната скала.

След пет-шест милиметра не получи нищо повече от тишина. Червената стрелка продължи своя почти незабележим поход. Дланите на Сестрата се изпотиха. Бавно, бавно, още част от сантиметъра.

От високоговорителя изведнъж се чу силен и пронизителен статичен шум и всички в стаята се стреснаха. Кевин погледна Пол, който каза:

— Заради времето навън е.

Червената стрелка продължи напред през гъсто написаните числа и разделящите ги точки в търсене на човешки глас.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?