![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
Първо трябваше да разбере на какви интервали патрулират полицаите. Започна да брои, като понесе градинския маркуч към двора и се скри с него зад автомобилите.
Беше стигнал до деветстотин и две, когато полицаят мина отново.
Обикаляха на петнайсет минути.
Той свърза единия край на маркуча с накрайника на тръбата за бензин и тръгна през двора, като развиваше маркуча. Спря в кухнята, за да намери шиш за месо и да запали пак свещта. После се върна по стъпките си в къщата, размотавайки маркуча през кухнята, стаята за сервиране, трапезариите, салона, фоайето, коридора и стигна в библиотеката. Маркучът беше тежък и той трудно успяваше да не вдига шум. Ослушваше се за стъпки, но чуваше единствено проскърцването на старата къща. Беше сигурен, че всички са си легнали: но дали някой нямаше да слезе за книга от библиотеката или за чаша бренди от салона, за сандвич от кухнята?
„Ако това се случи, играта ще приключи сега.“
Само още няколко минути — само няколко минути!
Беше се притеснявал дали маркучът е достатъчно дълъг, но той стигна точно до вратата на библиотеката. Феликс се върна назад по същия път, като с острия шиш за месо правеше дупки в маркуча на всеки няколко метра.
Излезе през вратата на кухнята и отиде в гаража. Държеше пушката с две ръце, като сопа.
Чака сякаш цяла вечност.
Най-сетне чу стъпки. Полицаят го подмина, спря, освети маркуча с фенера си и изсумтя от изненада.
Феликс го удари с пушката.
Полицаят залитна.
— Падай, мамка ти! — изсъска Феликс и още веднъж стовари върху него пушката с всичка сила.
Полицаят се строполи на земята и Феликс го удари отново със свирепо удоволствие.
Мъжът застина неподвижно.
Феликс се обърна към тръбата на бензина и откри мястото, където беше свързана с маркуча. Там имаше кранче и той го завъртя.
— Преди да се оженим — рече Лидия импулсивно, — аз имах любовник.
— Господи! — възкликна Стивън.
„Защо му казах това? — запита се тя. — Защото постоянните лъжи правят всички нещастни и аз вече приключих с тях.“
— Баща ми разбра и хвърли любовника ми в затвора, където го измъчваха. Каза, че ако се съглася да се омъжа за теб, мъченията веднага ще спрат; и още щом с теб напуснем Русия, моят любовник ще бъде освободен от затвора.
Тя гледаше лицето му. Не беше толкова наранен, колкото очакваше, по-скоро ужасѐн.
— Баща ти е бил отвратителен човек — рече той.
— Аз бях отвратителна, защото се омъжих без любов.
— О… — Сега, изглежда, го заболя. — Ако става въпрос, и аз не бях влюбен в теб. Предложих ти, защото баща ми почина и ми трябваше съпруга, която да стане графиня Уолдън. Едва по-късно се влюбих дълбоко в теб. Бих искал да кажа, че ти прощавам, но няма за какво.
„Възможно ли е да е толкова лесно? — помисли си тя. — Може ли да ми прости всичко и да продължи да ме обича?“ Като че ли, когато смъртта витаеше наоколо, всичко беше възможно. Тя усети, че се престрашава.
— Но трябва да ти призная още нещо, а то е по-лошо.
Изражението му стана болезнено тревожно.
— Най-добре ми кажи.
— Аз бях… вече бях бременна, когато се омъжих за теб.
Стивън пребледня.
— Шарлът!
Тя кимна мълчаливо.
— Тя… тя не е моя?
— Не.
— Господи…
„Сега вече те нараних — помисли си тя. — Никога не си очаквал подобно нещо.“
— О, Стивън, толкова много съжалявам!
Той се взираше в нея.
— Не е моя — повтори глупаво. — Не е моя.
Тя си спомни колко важно беше това за него, много повече, отколкото за всеки друг английски благородник, който говореше за родословие и кръвни линии. Спомни си как бе гледал Шарлът и шепнеше: „Кост от костта ми, плът от плътта ми“; това бе единственият цитат от Библията, който го беше чувала да изрича. Помисли и за собствените си чувства, за мистерията на зараждащия се нов живот в нея и за превръщането му в друг човек, но никога напълно отделен: сигурно и при мъжете е същото; понякога си мислиш, че не е, но трябва да е същото.
Лицето му бе посивяло, сякаш внезапно беше остарял.
— Защо ми казваш това сега?
„Не бива — помисли си тя. — Не трябва да разкривам нищо повече, вече го нараних достатъчно.“ Но сякаш се спускаше по нанадолнище и не можеше да спре.
— Защото Шарлът срещна истинския си баща и научи всичко — избълва Лидия.