Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Мъжът от Санкт Петербург [bg]
Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Първата световна война Британия трябва да привлече Русия на своя страна. Племенникът на цар Николай II пристига на тайни военноморски преговори с лорд Уолдън, който е живял в Русия и е женен за рускиня — Лидия. Но и други хора се интересуват от пристигането на княз Алексей: единствената дъщеря на Уолдън — Шарлът — своенравна идеалистка с ясно изразени социални позиции; Базил Томсън, оглавяващ Специалния отдел, и най-вече Феликс Кшезински — безмилостен руски анархист.
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
  
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
  
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135
Перейти на страницу:

— О, горкото дете! — Стивън покри лице с ръцете си.

Лидия осъзна, че следващият му въпрос ще бъде кой е бащата? Обзе я паника. Не можеше да му каже, това щеше да го убие. Но трябваше да му каже; искаше да се освободи завинаги от бремето на тези мрачни тайни. „Не питай, не сега, не питай повече.“

Той я погледна. Лицето му беше плашещо безизразно. „Прилича на съдия — рече си тя, — който безстрастно произнася присъда, а аз съм обвиняемата.“

Не питай.

— И бащата, разбира се, е Феликс — рече той.

Тя ахна.

Той кимна, сякаш реакцията й беше достатъчно потвърждение.

„Какво ще направи сега?“, помисли си Лидия със страх. Гледаше лицето му, но не можеше да разчете изражението му: струваше й се напълно непознат.

— О, господи, какво направихме! — въздъхна Стивън.

Лидия внезапно се разприказва:

— Той се появи точно когато тя започна да вижда родителите си като крехки човешки същества, а разбира се, той е изпълнен с живот, идеи, бунтарство… именно нещата, които омагьосват едно младо момиче със свободолюбив дух… Знам го, защото нещо подобно се случи и с мен… и така се е запознала с него, харесала го е и му помага… но тя те обича, Стивън, в този смисъл е твоя. Хората не могат да не те обичат… не могат…

Лицето му беше каменно. На Лидия й се искаше да изкрещи, да я обиди, дори да я удари, но той просто седеше и я гледаше с лице на съдия. После каза:

— Ами ти? Ти помагаш ли му?

— Не съзнателно, не… не помагах и на теб. Аз съм такава отвратителна, лоша жена.

Той стана и я хвана за раменете. Ръцете му бяха студени като на мъртвец.

— Но ти моя ли си?

— Искам да бъда, Стивън — наистина искам.

Той докосна бузата й, но тя не видя любов в изражението му. Потрепери.

— Знам, че не можеш да ми простиш.

— А знаеш ли къде е Феликс?

Тя не отговори. „Ако му кажа, все едно убивам Феликс. Ако не му кажа, все едно убивам него.“

— Знаеш — рече той.

Лидия кимна сковано.

— Ще ми кажеш ли?

Тя се вгледа в очите му. „Ако му кажа, дали ще ми прости?“

— Избирай.

Тя имаше чувството, че пропада с главата надолу в дълбока яма.

Стивън вдигна очаквателно вежди.

— Той е в къщата — рече Лидия.

— Господи! Къде?

Раменете й увиснаха. Направи го. Предаде Феликс за последен път.

— Крие се в детската стая — отвърна немощно.

Изражението му вече не беше каменно. Бузите му поруменяха и очите му блеснаха от ярост.

— Кажи, че ми прощаваш… моля те.

Той се обърна и изтича от стаята.

Феликс хукна през кухнята и стаята за сервиране, носеше свещта, пушката и кибрита. Надушваше сладникавата, леко неприятна миризма на бензин. В трапезарията през дупката в маркуча изтичаше тънка струя. Феликс дръпна маркуча през стаята, за да не може огънят да я разруши твърде бързо, после драсна клечка и я хвърли на напоеното с бензин място на килима. Килимът лумна в пламъци.

Феликс се ухили и продължи да тича.

В салона взе една кадифена възглавница и я подържа за малко над друга дупка в маркуча. После я остави на едно канапе, запали я и хвърли още няколко възглавници отгоре й. Те веднага подеха огъня.

Той хукна през фоайето и по дългия коридор към библиотеката. Тук бензинът се изливаше от края на маркуча и се стичаше по пода. Феликс награби няколко книги от лавиците и ги хвърли в локвата на пода. После прекоси стаята, отвори междинната врата към оръжейната, застана на прага и поднесе свещта към локвата.

Чу се шум като от силен порив на вятър и библиотеката избухна в пламъци. Книгите и бензинът горяха бурно. След миг лумнаха и завесите, а после креслата и ламперията. Бензинът продължаваше да се излива от маркуча и да подхранва огъня. Феликс се засмя силно.

Влезе в оръжейната. Напълни джобовете на палтото си с още патрони и мина в стаята с цветята. Отключи вратата към градината, отвори я тихо и излезе навън.

Тръгна право на запад, отдалечи се на около двеста крачки от къщата, като едва сдържаше нетърпението си. После се обърна на юг и измина същото разстояние, а накрая пое на изток, докато не се озова точно срещу главния вход и се вгледа в него през тъмната морава.

Виждаше втория пазач да стои пред портика, озарен от двете лампи. Пушеше лула. Колегата му вероятно още лежеше в безсъзнание или мъртъв в двора до кухнята. Феликс виждаше пламъците през прозорците на библиотеката, но полицаят беше далече и още не ги бе забелязал. Но всеки момент щеше да ги съзре.

1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)