Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Мъжът от Санкт Петербург [bg]
Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Първата световна война Британия трябва да привлече Русия на своя страна. Племенникът на цар Николай II пристига на тайни военноморски преговори с лорд Уолдън, който е живял в Русия и е женен за рускиня — Лидия. Но и други хора се интересуват от пристигането на княз Алексей: единствената дъщеря на Уолдън — Шарлът — своенравна идеалистка с ясно изразени социални позиции; Базил Томсън, оглавяващ Специалния отдел, и най-вече Феликс Кшезински — безмилостен руски анархист.
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
  
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
  
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135
Перейти на страницу:

За Феликс това беше прекрасен момент.

Той вдигна пушката и тръгна към къщата.

Орлов и още един мъж вървяха насреща му. Още не го бяха видели. Когато се приближиха, зад тях се появи Уолдън.

„Като плъхове в капан“, помисли си Феликс победоносно.

Непознатият погледна през рамо и каза нещо на Уолдън.

Орлов беше на двайсетина метра от него.

Сега!

Опря приклада на пушката на рамото си, прицели се внимателно в гърдите на Орлов и — точно когато той отвори уста да заговори — дръпна спусъка.

На нощната риза на Орлов се появи голямо черно петно, когато куршумът го удари и около четиристотин сачми се забиха в тялото му. Другите двама чуха изстрела и се втренчиха изумени във Феликс. Кръв шурна от гърдите на Орлов и той политна назад.

„Направих го — Феликс ликуваше. — Убих го.“

А сега другият тиранин.

Насочи пушката към Уолдън и извика:

— Не мърдай!

Уолдън и другият мъж застинаха неподвижно.

Тогава се чу писък и Феликс погледна към къщата. Лидия изтича навън, косата й гореше.

Феликс се поколеба за част от секундата и хукна към нея.

Уолдън стори същото.

Докато тичаше, Феликс хвърли пушката и свали палтото си. Стигна до Лидия миг преди Уолдън, покри главата й с палтото си и потуши пламъците.

Тя смъкна палтото от главата си и извика:

— Шарлът е затворена в стаята си!

Уолдън се обърна и побягна към къщата.

Феликс се втурна след него.

Ридаеща от страх, Лидия видя, че Томсън се спуска напред и грабва пушката, която Феликс беше хвърлил на земята. Гледаше с ужас как полицаят я вдига и се прицелва в гърба на Феликс.

— Не! — изпищя тя, хвърли се към Томсън и той изгуби равновесие.

Пушката изгърмя към земята.

Томсън се вгледа изумен в Лидия.

— Не разбирате ли? — извика тя истерично. — Той е страдал достатъчно!

Килимът на Шарлът тлееше. Тя захапа юмрука си, за да не закрещи.

Хукна към умивалника, взе каната с вода и я изля в средата на стаята. Само се вдигна още пушек, нищо повече.

Тръгна към прозореца, отвори го и погледна навън. Прозорците долу бълваха огън и дим. Каменната стена на къщата беше съвсем гладка: нямаше как да слезе по нея. „Ще трябва да скоча; по-добре, отколкото да изгоря“ Тази мисъл я ужаси и тя пак захапа юмрука си.

Втурна се към вратата и започна да върти дръжката, но без резултат.

— Някой да ми помогне, помощ, бързо! — запищя тя.

От килима се вдигнаха пламъци и в средата на стаята се появи дупка. Шарлът се спусна към отсрещната стена, за да е по-близо до прозореца.

Чу ридания и осъзна, че плаче самата тя.

Коридорът беше пълен с дим. Феликс не виждаше почти нищо. Тичаше зад Уолдън и мислеше: „Не и Шарлът, няма да позволя Шарлът да умре, не и Шарлът“.

Хукнаха по стълбището. Целият първи етаж беше в пламъци. Жегата беше ужасна. Уолдън се хвърли през огнена стена и Феликс го последва.

Уолдън спря пред една врата и започна да кашля. Посочи я безпомощен. Феликс завъртя силно дръжката и блъсна с рамо. Не помръдваше. Разтърси Уолдън и извика:

— Ще я разбием!

Двамата — Уолдън още кашляше — застанаха до отсрещната стена пред вратата.

— Сега! — рече Феликс.

Хвърлиха се заедно върху вратата. Дървото се разцепи, но тя не се отвори.

Уолдън спря да кашля, лицето му беше разкривено от ужас.

— Отново! — извика той на Феликс.

Пак застанаха до отсрещната стена.

— Сега!

Хвърлиха се върху вратата.

Тя се разцепи още малко.

Чуха писъка на Шарлът в стаята.

Уолдън изрева от ярост. Огледа се отчаяно и грабна един тежък дъбов стол. Феликс си помисли, че няма да може да го вдигне, но Уолдън го вдигна над главата си и го стовари върху вратата. Дървото се разцепи.

Обезумял от ужас, Феликс пъхна ръце в процепа и започна да откъртва дървото. Пръстите му станаха хлъзгави от кръв.

Отдръпна се и Уолдън замахна отново със стола. Феликс пак откърти отломките. В ръцете му се набиха трески. Чу, че Уолдън мърмори нещо, и осъзна, че се моли. Уолдън замахна за трети път със стола. Столът се счупи, седалката и краката му се отделиха от облегалката, но във вратата вече имаше достатъчно голяма дупка, през която Феликс — но не и Уолдън — да се провре.

1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)