![Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/4/mzht-ot-sankt-peterburg-bg-download.jpg)
Мъжът от Санкт Петербург [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-038-8
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
— Но ме мислиш за лицемерка.
— И това не е вярно.
Усещане за покой се спусна над Лидия.
— Вече започвам да разбирам защо държеше толкова на приличието, защо беше така решена никога да не научавам нищо за секса… искала си да ме спасиш от случилото се с теб. И аз разбрах, че в живота има трудни решения и понякога човек не знае кое е добро и как да постъпи правилно; мисля, че те съдих твърде сурово, а нямах право да те съдя… не се гордея със себе си.
— Знаеш ли, че те обичам?
— Да… и аз те обичам, мамо, и точно затова се чувствам толкова зле.
Лидия беше замаяна. Това бе последното, което очакваше. След всичко случило се — лъжите, предателството, гнева, горчивината — Шарлът все още я обичаше. Това я изпълни с някаква кротка радост. „Да се самоубивам ли? — запита се. — Защо да се самоубивам?“
— Трябваше да поговорим по-рано — каза тя.
— О, нямаш представа колко ми се искаше — отвърна Шарлът. — Ти винаги се стараеше да ме научиш на обноски, как да нося шлейфа си, как да сядам грациозно, как да си фризирам косата… а аз копнеех да ми обясниш по същия начин по-важни неща — за влюбването, за бебетата, — но ти така и не го направи.
— Не можех — каза Лидия. — Не знам защо.
Шарлът се прозя.
— Мисля, че ще си легна. — Стана от креслото.
Лидия я целуна по бузата и я прегърна.
— Аз обичам и Феликс, това не се е променило.
— Разбирам — отвърна Лидия. — Аз също.
— Лека нощ, мамо.
— Лека нощ.
Лидия излезе бързо и затвори вратата. Отвън се поколеба. Какво щеше да направи Шарлът, ако не я заключи? Реши да й спести трудните решения и завъртя ключа.
Тръгна надолу по стълбите към своята стая. Беше доволна, че поговори с Шарлът. „Вероятно въпреки всичко това семейството все пак може да бъде спасено; нямам представа как, но съм сигурна, че е възможно.“ Влезе в стаята си.
— Къде беше? — попита Стивън.
Феликс вече имаше оръжие и трябваше само да примами Орлов да излезе от стаята си. Знаеше как да го направи. Щеше да подпали къщата.
Стиснал пушката в едната си ръка, а свещта в другата, той тръгна — все така бос — през западното крило и прекоси коридора към гостната. „Само още няколко минутки — мислеше си, — нужни са ми само още няколко минутки и ще го направя.“ Мина през две трапезарии и една стая за сервиране и влезе в кухните. Тук скиците на Шарлът станаха неясни и трябваше сам да намери път за навън. Откри голяма груба врата, затворена с резе. Вдигна резето и тихо отвори.
Изгаси свещта и изчака на прага. След около минута вече можеше да различава контурите на сградата. Това беше облекчение: страхуваше се да излезе със запалена свещ навън заради пазачите.
Пред себе си видя малък павиран двор. В другия му край, ако планът беше верен, имаше гараж, работилница и резервоар с бензин.
Той прекоси двора. Постройката пред него вероятно навремето е била обор. Част от нея беше затворена — работилницата може би, — а останалото не. Смътно различаваше кръглите фарове на две големи коли. Къде ли е резервоарът с бензина? Вдигна поглед. Сградата бе доста висока. Пристъпи напред и нещо го удари по челото. Беше тръба с чучур в края. Висеше от горната част на сградата.
Да, имаше логика: те прибираха колите в обора, а резервоарът бе в плевника. Просто вкарваха колите в двора и ги пълнеха с гориво от тръбата.
Чудесно!
Сега му трябваше някакъв съд. Кофа от осем литра щеше да е идеална. Влезе в гаража и тръгна покрай автомобилите, като внимаваше да не се спъне в нещо и да вдигне шум.
Но не намери кофи.
Отново си спомни плана. Беше близо до кухненската градина. Там сигурно имаше кофи за вода. Тъкмо щеше да тръгне, за да провери, когато чу сумтене.
Застина.
Полицаят отмина.
Феликс чуваше ударите на сърцето си.
Светлината от газената лампа на полицая се клатушкаше из двора. „Дали затворих кухненската врата?“, запита се Феликс паникьосан. Лампата я освети — изглеждаше затворена.
Полицаят отмина.
Феликс осъзна, че е сдържал дъха си, и сега го изпусна на дълга въздишка.
Даде на полицая минута да се отдалечи, после пое в същата посока, търсеше кухненската градина.
Там не намери никакви кофи, но се препъна в намотан на земята маркуч. Прецени, че е дълъг около трийсет метра, и му хрумна странна идея.