Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Разказвате небивалици, господин барон.
Старецът се разсмя зловещо и Филип изтръпна, сякаш чу зов на някакъв зъл дух.
— Ти ще ме накараш да повярвам, че с твоята тактика не уреждаш положението на господин Дьо Шарни.
— Шарни?!
— Да, твоят бъдещ заместник. Човекът, който може, когато се сдобие с власт, да накара да те изпратят на заточение, както ти можеш да изпратиш на заточение Дьо Коани, Дьо Водрьой и други.
Филип почувства, че в главата му нахлува кръв.
— Стига! — изкрещя той. — Стига, господине! — повтори той. — Срам ме е наистина, че ви слушах толкова дълго! Този, който казва, че кралицата е Месалина55, той, господине, е престъпен клеветник.
— Добре! Много добре! — повиши тон старецът. — Имаш право, тъкмо това е твоята роля, но уверявам те, че никой не може да ни чуе.
— О!
— А колкото до Шарни, виждаш, че отгатвам тайните ти. Колкото и хитър да е планът ти, трябва да разбереш, че да проникваме в мислите на другите ни е в кръвта на всички нас от рода Таверне. Продължавай, Филип, продължавай! Ласкай го, подслаждай живота му, утешавай Шарни, помагай му да премине леко и без горчивина от началото до пълното си разцъфтяване и бъди сигурен, че това е благородник, който по-късно в своята благосклонност към теб ще ти се отплати за всичко, което си направил за него.
След тези думи господин Дьо Таверне, горд от своето проницателно изложение, зае позата на доволен от себе си и високомерен мъж. Вбесен, Филип го сграбчи за ръкава и го спря.
— Значи така — изкрещя той, — е, добре, господине, вашата логика е удивителна.
— Отгатнах, нали, а ти ми се сърдиш? Е! Ще ми простиш, защото имам добри намерения. Освен това обичам Шарни и съм доволен, че постъпваш така с него.
— Вашият господин Дьо Шарни е толкова мой любимец, красавец, птиче, над което бдя, че преди малко върхът на тази шпага премина през ребрата му.
Филип посочи шпагата си.
— А? — възкликна ужасен Таверне при вида на искрящите от злоба очи, при новината за дуела. — Нима казваш, че си се бил с господин Дьо Шарни?
— Да! И че съм го пробол със сабята си!
— Велики Боже!
— Ето как се грижа да облекчавам и да щадя моите заместници — добави Филип. — Сега, като знаете, приложете вашата теория към моя начин на действие.
Отчаян, той се опита да избяга. Старецът се вкопчи в ръката му.
— Филип, кажи ми, че се шегуваш.
— Наречете го шега, ако искате, но е вярно.
Старецът вдигна очи към небето, измърмори няколко несвързани думи, остави сина си и изтича в преддверието.
— Бързо, бързо! — извика той. — Конник да отиде бързо при господин Дьо Шарни, който е бил ранен, за да провери как е. Осведомете се за него и не забравяйте да му кажете, че съм ви пратил аз! Този предател Филип е като сестра си! А аз смятах, че се е поправил! О, в моето семейство има само един разумен човек — аз.
36.
Четиристишието на господин Дьо Прованс
Докато всички тези събития ставаха в Париж и във Версай, кралят, спокоен както обикновено, след като бе узнал, че флотът му е победил, а зимата беше към своя край, седеше в кабинета си сред географски карти и чертежи. Мечтаеше да набележи нови пътища по моретата за корабите на Перуз. Леко почукване на вратата го изтръгна от мечтите му, добре подсладени от хубавата закуска. В този миг се чу глас.
— Мога ли да вляза, братко? — попита той.
„Граф Дьо Прованс, нежелан гост, дошъл не навреме“ — измърмори кралят и отблъсна книгата по астрология, която разглеждаше.
— Влезте — отговори той.
Влезе дебел, нисък и червендалест човек, с живи очи, изпълнени с уважение, прекалено голямо за един брат и прекалено откровено за един поданик.
— Не ме чакахте, братко — започна той.
— Не, наистина.
— Безпокоя ли ви?
— Не, но има ли нещо интересно да ми кажете?
— Един слух, толкова смешен, толкова странен…
— Някакво злословие срещу мен ли? — попита Луи XVI.
— Бог ми е свидетел, че нямаше да се смея, ако е така.
— Тогава срещу кралицата? — попита Негово величество.
— Господарю, представете си, казаха ми нещо сериозно, много сериозно, но не можете да отгатнете.
— Братко, откакто моят възпитател ме караше да се възхищавам на тази ораторска предпазливост като литературна форма в творчеството на мадам Дьо Севине, аз вече не се удивлявам на нея… И така?
— Е, добре, братко! — отвърна граф Дьо Прованс, охладнял малко от грубото отношение. — Казват, че оня ден кралицата е нощувала вън от дома си. Ха-ха-ха! — направи той усилие да се разсмее.
55
Месалина — римска императрица, жена на Клавдий — известна с неморалното си поведение — бел.прев.