Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Катрин поклати глава, меланхолично усмихната. Жулиет наистина не се беше променила. Все още се срамуваше да признава чувствата си.
— В такъв случай ще впрегна цялото си красноречие и ще се помъча да те убедя, когато се върнеш. — Катрин се изправи. — Сега те оставям на скиците ти, а аз ще се погрижа за вечерята.
— Почакай! — Жулиет се изправи бавно и хвърли скицника на канапето. — Имам подарък за теб. — Тя изтича до писалището от розово дърво и изтегли средното чекмедже. — Трябва да ми обещаеш, че ще го използваш.
— Подарък ли? — Катрин си припомни деня, когато Жулиет й беше подарила верижката с медальона. Стори й се, че оттогава е изминала цяла вечност.
Жулиет извади от чекмеджето грамадна книга, подвързана с червена марокенова кожа.
— Това е дневник, в който е добре да записваш преживяванията си за всеки отделен ден. Аз съм написала датата на всяка страница.
Тя спря и си пое дъх.
— Започва от втори септември 1792 година.
Усмивката на Катрин помръкна.
— Манастирът!
— Дневникът е предназначен само за твоите очи. — Жулиет прекоси стаята и подаде книгата на Катрин. — Ще ти помогне.
— Не…
— Аз получих помощ по подобен начин. Жан Марк ме застави да рисувам онова, което се беше случило там и… аз изпитах люта омраза, докато рисувах онези canailles. — Тя погледна приятелката си. — Но това ме освободи. Не искам ти да оставаш пленница на кошмарите, след като аз успях да се освободя!
Катрин се усмихна колебливо.
— Не умея да рисувам.
— Но можеш да рисуваш с думи. Там си много по-добра от мен. Обещай ми, че ще го направиш!
— Сега все още не мога.
Жулиет кимна с разбиране.
— В такъв случай остави първите страници празни и ги попълни по-късно. Но някой ден ще го сториш, нали?
— Някой ден.
— По-добре по-скоро!
Катрин прегърна бурно Жулиет и каза задавено:
— Да, скоро! — После пусна приятелката си и се обърна. — Сега ме остави да вървя, преди да съм ревнала и ти да ме обвиниш, че цивря като малко дете. — Тя се спря на прага. — Ще се върнат ли днес Жан Марк и Франсоа?
— Жан Марк не ми каза кога смятат да се приберат. Струва ми се, че ако можеше, би вдигнал веднага платна и би излязъл в отрито море, без да се връща обратно. Но той ще поиска да научи дали си се оправила напълно, преди да тръгне на път.
— В такъв случай на масата ще бъдем само трима.
— Трима ли? Мислех, че и момчето ще присъства.
— Отпратих Филип за известно време. Вече от доста отдавна не е навестявал семейството си. — Катрин отвори вратата. — В момента във Вазаро няма нужда от него.
— И господарката на Вазаро също няма нужда от него — добави Жулиет тихо.
— Да, аз нямам никаква нужда от него. — Катрин се чувстваше лека като птичка, сякаш товар се беше свлякъл от плещите й. Ръцете й обхванаха по-здраво дневника. — Въобще не се нуждая от него.
Жан Марк пристигна във Вазаро едва подир полунощ.
Франсоа не беше с него.
Когато Жулиет дочу приглушеното чаткане на копита пред къщата, тя скочи от леглото, изтича долу и отвори със замах вратата, докато Жан Марк се качваше насреща й по стъпалата.
— Имаме ли кораб на разположение?
— Имам един кораб — отвърна Жан Марк. — „Bonne Chance“31 стои готов за отдаване в пристанището, Франсоа остана в Кан, за да потърси някой пристанищен чиновник и да подготви отплаването утре вечер.
— Колко хубаво, че ти помага. — Жулиет го каза някак разсеяно, а погледът й беше прикован в Жан Марк. От двете страни на устата му се бяха образували дълбоки бръчки и беше достатъчно да го погледне човек, за да разбере, без да го пита излишно, че настроението му не е никак добро. — Ял ли си вече?
— Преди да тръгна от Кан. — Той я изгледа от главата до петите. — Никога ли не слагаш нощем нещо друго, освен тази невъзможна риза?
Жулиет погледна към широката си бяла нощница.
— Откъде накъде? Беше страшно мило от страна на Мари, че ми я даде, а е страшно топла и удобна. Нощите тук наистина не са толкова студени като в Париж, но все пак…
— Няма значение. — Жан Марк затвори вратата и тръгна към стълбите. — Лека нощ, Жулиет!
— Надявам се, че си разбрал. Аз ще пътувам с теб за Испания.
Както вървеше, той се спря, но не се обърна с лице към нея.
— Няма да стане!
— Говоря испански. Майка ми държи „Вихрения танцьор“. Ти се нуждаеш от мен.
— Прекалено съм уморен, за да споря с тебе. Сили не ми останаха. Цял ден, съм се разправял с алчни чиновници, които бих предпочел да удавя в морето, вместо да ги подкупвам. А преди да изляза в открито море, ще трябва да измисля начин да се отърва и от Франсоа.
— Но ти имаш нужда от мен!
Едва сега той се обърна с лице към нея и я погледна, а тя стоеше така, сякаш четката беше в ръката й и щеше да рисува портрета му.
31
Късмет (фр.) — Б. ред.