Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Разбира се, госпожо — отговори Консуела със свиване на раменете, което сякаш казваше: „Ти коя си мислиш, че съм аз? Някаква идиотка?“
— Кажи на иконома да ти даде имената на дамите с господин Търнър и с господин Романо и след това ги напиши на празните картички.
— Да, госпожо.
— И да го направиш както трябва.
След като разреши този проблем, сега трябваше да реши какво да облече. Имаше на разположение два тоалета — украсен с мъниста костюм от две части на Ноулън Милър или синя рокля на Валентино. И двата висяха в огромния й гардероб и чакаха одобрението на Мики.
Тя се качи горе и разтвори огледалото си за гримиране. По-рано същия ден беше идвал професионален гримьор, за да гримира лицето й. Абигейл беше много придирчива по отношение на кожата си и настояваше да се използват конкретни продукти. За почистване и ежедневни грижи за кожата използваше козметика на Питър Томас Рот — неговата козметика беше без аромат и предпазваше от появата на бръчици и чертички. Беше открила тези продукти по време на една почивка в Аспен и отказваше да използва каквото и да било друго. След Питър Томас Рот следваше Естий Лоундър с малко „Ревлон“ около очите.
Доволна от лицето си, тя започна да се безпокои за дъщеря си. Каква ли чудесия щеше да им сервира Табита тази вечер? Миналата седмица я бяха завели на семейна вечеря у Трейдър Вик. Тя беше със съдрани сатенени гащи, фалшиви татуировки по целите си ръце и тежки кубинки на Док Мартен. Изобщо не изглеждаше човешки. Мики се беше заклел никога повече да не се появява в обществото с нея.
Абигейл реши, че е по-добре да провери, и забърза към стаята на дъщеря си. Табита лежеше на леглото си, облечена с тениска и раирани долни мъжки гащи, и гледаше Аксел Роуз по МТВ. От компактдиска ревеше Бон Джоуви. Комбинацията от двамата беше оглушителна.
— Не се ли приготвяш? — Абигейл се опита да надвика шума.
— Всичко е наред — каза Табита и неопределено махна на майка си.
— Надявам се, че ще облечеш онази рокля, която ти купих от „Ниймън“ — Абигейл все още крещеше.
— Да, да — отговори Табита, като небрежно въртеше златната халка, която наскоро беше закачила на пъпа си.
Абигейл потръпна и се измъкна от невероятно неразтребената стая. Пред никого не би си го признала, но нямаше търпение Табита да се изнесе оттук.
Винъс реши да се облече в червено — убийствено къса рокля на Алая практически без гръб и с много смело деколте. Надяваше се Мики да полудее от страст. Дори и Алекс можеше да се впечатли — той също трябваше да има някакви чувства.
Антъни работеше до късно. Тя го извика да се качи в спалнята и да я огледа.
— Божествена! — възкликна той с необходимата доза искрено обожание.
— Достатъчно божествена ли, за да ми дадат ролята на Лола?
Антъни кимна с уважение.
— Няма друга актриса за тази роля.
Той определено знаеше какво точно да каже.
Колата на Джони пристигна малко след това. На дължина беше двойна — по-голяма от всяка друга кола, която тя беше виждала някога.
Зачуди се дали и пенисът му е голям като колата му. Ха-ха! Нямаше намерение да разбира.
Джони подсвирна, като я видя. Тя му направи комплимент за акуловия му сив костюм и черната гангстерска риза. Той й помогна да се качи в колата, борейки се с тайните си чувства. Тя се направи, че не е забелязала нищо.
Шофьорът на Джони беше красива чернокожа жена. Две телохранителки седяха отпред така изпънати, сякаш бяха глътнали бастун.
— Наистина ли имаш нужда от всичко това? — попита Винъс, докато се настаняваше на задната седалка.
— Разбира се, скъпа, а и ти трябва да имаш същото — каза той с хитра усмивка. — Спестява данъци.
„Господи, какви големи зъби имаш“ — помисли си тя, докато той се протягаше към бутилката „Кристал“ и й сипваше чаша шампанско. Обкръжаваше ги тиха рапмузика.
Тя прие чашата и се замисли за писмата, които получаваше.
— Как се оправяш с писмата от поклонници? — попита тя.
— Никога не ги чета, не искам и да ги виждам — отговори той и отпи шампанско, сякаш че беше вода. — Получавам много побъркани писма.
— И аз също. Напоследък някакви неприлични писма пристигат направо в дома ми. Някой ги оставя на стълбището пред вратата.
Той отново напълни чашата си.
— Охраната ти как позволява да се случи такова нещо?
Тя сви рамене.
— Загадка.
— Трябва да приключиш с това. Засили охраната и увеличи броя й в помещенията.
— Прав си.
— Ще ти препоръчам някои хора — каза Джони и ръката му небрежно се плъзна по бедрото й. — Щом ще работим заедно, и двамата трябва да имаме охрана през цялото време.