Вендета: Отмъщението на Лъки

Лъки сама отвори вратата — изглеждаше зашеметяващо в черния вечерен костюм на Ив Сен Лоран, бяла блуза по врата и диамантени халки на ушите. Тъмната й коса обграждаше красивото й лице с немирни кехлибарени къдрици.

Алекс забеляза в дъното на стаята да се върти телохранител. Разсеяно се зачуди за какво й е охрана.

— Влизай — каза тя. — Моята къща е направо тъпа в сравнение с твоята.

— Не, не е — и той се огледа наоколо. — Много е уютна.

— Твоята е версията на „Аркитекчъръл дайджест“ на моята — добави тя печално. — Но пък аз имам деца, а ти нямаш, защото никога не си се женил, нали?

— Ти си спомняш за какво говорихме онази нощ?

Тя кимна.

— Разбира се.

— Беше прекалено пияна — знаеш го.

— Хей, сама мога да си преценявам. Може и да съм била пияна, но знам точно какво се случи — тя се засмя меко. — Спомняш ли си… как й беше името? А, да — Шофиращата мис Дейзи, това е.

— Как бих могъл да забравя някога?

— Ще я включиш ли в „Гангстери“?

— Може би — каза той и й подаде жълтата роза. — Между другото, тази вечер си много красива.

— Благодаря ти — и тя остави розата на масата. — Не знаех, че си такъв специалист по градинарство.

— Благодари на моя градинар. Аз само отивам и ги бера.

— Имаме ли време за по едно питие?

— Само ако и ти пийнеш едно.

— Нямам намерение да повтарям представлението.

— Едно питие, Лъки. И двамата сме пораснали.

Очите им се срещнаха за един интимен момент. Лъки първа отмести поглед — знак на слабост.

— Какво да бъде? — попита тя мило, докато отказваше да си позволи да бъде погълната. Алекс беше изключително чаровен мъж, но тя продължаваше да си повтаря, че за нея все още е много рано дори да започне някаква връзка.