Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Тя го погледна насмешливо.
— Не ме ли покани на вечеря току-що?
— Хей… Ела с мене.
— Къде?
— Мики Столи дава вечеря за Дона Ландсман в дома си.
— Исусе! — възкликна Лъки. — Мики й целува задника.
— Както казах — ела с мене.
Лъки обмисляше възможностите. Лице в лице с Дона Ландсман в обществото. Без Дона да знае, че на нея й беше известна истинската й самоличност. Мики щеше да се гръмне, ако тя се появеше в дома му. Перспективата беше изкусителна.
— Кой друг ще е там?
— Мога да накарам секретарката ми да провери — сега беше негов ред да я погледне насмешливо. — Мислех, че имаш други планове.
— Винаги мога да променя мнението си.
„Както и аз“ — помисли си той. Тин Лий щеше да бъде изоставена още веднъж точно на олтара.
— Е — каза той. — Да вечеряме тук и да наблюдаваме залеза не беше достатъчно добро. Ала се съгласяваш да отидеш у Мики?
Тя се засмя.
— Единствената причина, поради която бих се съгласила, е, че нямам нищо против да седя на една маса с Дона Ландсман и да чуя какво ще каже тя. А що се отнася до Мики — е, ние сме смъртни врагове. Само за да видя лицето му, когато вляза… И говедото няма да може да направи нищо само защото ще съм с тебе.
— Знаеш ли, Лъки, наистина можеш да накараш един мъж да се почувства добре. Първо спиш с мене, после ми казваш, че това не означава нищо. Сега ще отидеш на вечеря с мене само за да можеш да си върнеш на хората, които ще са там. Благодаря ти, скъпа, егото ми е страшно поласкано.
— Искаш ли да дойда или не?
Очите му срещнаха нейните. Във въздуха протече ток.
— Да, искам да дойдеш.
— Тогава ми се обади след половин час — тя се засмя меко. — Обещавам да ти отговоря.
Той я изпрати до колата й. Тя се качи в червеното си ферари и подкара към къщи.
Нещата започваха да се нареждат.
ГЛАВА 46
Да бъдеш най-големият акционер на известно холивудско студио си струваше повече, отколкото Дона Ландсман си беше представяла. В деня, в който пое студиите „Пантър“, се бе появила във вестниците, получила беше цветя от дузини хора, които не познаваше — включително от няколко кинозвезди и от много важни хора във филмовата индустрия.
Дона никога през живота си не беше срещала някой известен човек, така че когато Абигейл Столи й се обади и я информира, че би желала да даде вечеря в нейна чест, Дона беше поласкана — особено когато Абигейл й изреди имената на поканените. Много впечатляващ списък.
Дона накара секретарката си да се обади и да осигури покана и за Сантино. Когато му каза, той направи отчаяна физиономия.
— Не искам да ходя — оплака се той.
— Разбира се, че ще дойдеш — отговори тя с глас, който казваше: „Не ми възразявай.“ — Там ще срещнеш всякакви известни хора. Те може и да са ти от полза за в бъдеще. Връзките са всичко.
Като се размисли, той реши, че идеята не е чак толкова лоша. Най-малкото за разнообразие щеше да хапне свястно ядене. Той мразеше готвенето на майка си, а готвачката, която тя бе наела, беше още по-зле. Старата вещица не правеше нищо друго освен сухи спагети с безвкусен доматен сок и тъпи салати. Ясно, ясно — майка му искаше той да свали някой килограм. Е, майната й — преди всички диети и пластичната хирургия и тя не беше красавица. Той си я спомняше, докато беше жена на баща му — старата Донатела. Изглеждаше, сякаш онази жена бе умряла, а тази прекалено гримирана вещица беше дошла да заеме мястото й.
— Джордж ще ходи ли? — попита той.
— Разбира се — отговори Дона. — Бих искала да се разбираш с Джордж. Изобщо не полагаш никакви усилия.
— Може би ако спре да се преструва, че ми е баща — Санто я погледна кисело. — Гаден ми е начинът, по който действа той.
— Джордж никога не се е опитвал да заеме мястото на баща ти — възрази Дона.
— Напротив — промърмори Санто. — Той винаги ми се бърка.
Знаеше, че Джордж не бе одобрил, когато тя му беше казала за ферарито — беше чул виковете от неговата стая. Е, викаше Дона — Джордж никога не повишаваше глас. Дона, разбира се, беше спечелила.
Санто смяташе Джордж за безполезен червей. Дона добре го риташе нагоре-надолу. Санто не можеше да разбере защо тя още го търпеше, след като беше очевидно, че е по-добре да се разведе с този безгръбначен мръсник. Може би ако започнеше да се среща с кинозвезди, щеше да срещне някого, който повече да й хареса. Арнолд Шварценегер или Силвестър Сталоун. Да! Това вече щеше да бъде нещо! Доведен баща, когото той би могъл да уважава.
— Трябва да носиш костюм и вратовръзка — осведоми го Дона.
— Защо? На църква ли ще ходим? — отвърна Санто с груба усмивка.