Вендета: Отмъщението на Лъки

За Винъс това беше най-хубавият й ден — не правеше нищо. Следобед дойде Рон и седна с нея край басейна. Беше забелязала, че напоследък той прекарва все повече и повече време в дома й.

— Споразумяхте ли се вече с Антъни? — поиска да знае тя с немирна усмивка.

— Не питай за такива неща — отговори сприхаво Рон. — Ти просто си противно и любопитно момиченце.

— Защо? Защото искам да се преместиш от оня мавзолей, в който живееш?

— Не, защото не е твоя работа.

— Ще ти разкажа всичко за Родригес — каза тя и пийна диетична кола със сламката.

— Къде е той днес?

— Подлудява ме. Искам да кажа, останал е с погрешното впечатление, че той и аз сме двойка. Мисли си, че след няколко страхотни нощи вече сме господин и госпожа Америка. Бедният Антъни трябва да отблъсква попълзновенията му по телефона.

— Забелязах, че си наела нов пазач.

— Да, предишният беше глупак. Всеки път, когато се прибирах в къщи, някой ме чакаше в дома ми. Този изглежда много по-оправен. Надявам се да хване онзи луд, който продължава да ми носи писъмца тук.

— Какви писъмца?

— Не съм ли ти казала? Получавам порно драсканици от някакъв дебил, който си мисли, че ще се оженим и ще се затичаме срещу залеза. Мисля си, че това момче наистина не е в ред.

— Предполагам, че си ги предоставила на властите?

Тя свали слънчевите си очила и отметна глава назад, за да хване слънцето.

— Ще го направя, когато се оправя с това. Антъни ги пази всичките.

— Остава само някой вманиачен почитател да стреля по тебе.

— Благодаря ти, Рон. Много ме окуражаваш. Караш ме да се чувствам много по-сигурна!

Късно следобед, след като Рон си беше тръгнал, Антъни звънна, за да й каже, че Родригес стои пред външната врата направо разплакан.

— Добре — размекна се тя. — Пусни го да влезе.

Родригес се втурна през вратата с букет цветя.

— Досадих ли ти, принцесо моя? — попита той с влажни и изпълнени с любов очи.

— Не, Родригес — отговори тя спокойно. — Само че трябва да разбереш, че ние не живеем заедно. Дори не сме гаджета. Имам нужда от собственото си пространство.

— Какво сме тогава? — той изглеждаше наранен.

— Ти си моят масажист — тя реши да бъде искрена. — И ти плащам за всички твои услуги.

Той се оклюма.

— И това е всичко? — попита той печално.

Тя реши, че е по-добре да го постави на мястото му по-рано, отколкото по-късно.

— Да, Родригес, това е всичко.

Знаеше, че вероятно звучи студено и безчувствено, но определено беше най-добре да приключи с това, преди той прекалено да се е вързал.

— Съжалявам, че те обезпокоих — каза той сухо.

— Няма нищо — тя погледна часовника си. Беше около пет. — Имаш ли време да ми направиш един масаж? — попита тя в опита си да смекчи нещата.

— Разбира се — отговори сковано той.

— Ще се видим там.

Тя се качи на горния етаж, взе си душ, уви се с една хавлиена кърпа и бавно влезе в залата за масаж.

Родригес се беше облякъл с бели памучни панталони и тениска с къси ръкави — работните му дрехи.

Тя констатира — както винаги, — че той изглежда невероятно добре. Може би някой щеше да го открие и да го превърне в звезда.