Вендета: Отмъщението на Лъки

— Разбирам — тихо се обади Тин Лий, без изобщо да разбира.

— Но Алекс не разбира — горчиво продължи Доминик. — Той ме обвинява за всичко.

— За какво? — с интерес попита Тин Лий.

— За смъртта на баща си — начервените устни на Доминик се нацупиха. — Алекс мисли, че с постоянните скандали аз съм тласнала Гордън към смъртта. Но не знае истината. Гордън беше безнадежден алкохолик и голям женкар. Имах всички основания да се карам с него.

— Двамата обсъждали ли сте някога това? — отново попита Тин Лий и отпи чай от крехка китайска чашка.

Доминик поклати глава.

— Не, Алекс отказва да говори за лични неща. Виждаме се само защото чувството му за вина му подсказва, че е длъжен да го прави.

— Ако мога да кажа нещо — намеси се Тин Лий. — Може би вие двамата не се разбирате така, както трябва, защото вие постоянно го критикувате.

— Критикувам го, за да привлека вниманието му — остро произнесе Доминик. — Ако аз не го критикувах, кой тогава?

— Мисля, че това прави Алекс нещастен — осмели се да каже Тин Лий, като се надяваше, че не прекалява.

— Не ставай експерт по неговите проблеми, скъпа — язвително рече Доминик. — Това, което става между мене и моя син, не е твоя работа.

Наказана своевременно, Тин Лий се изправи.

— Трябва да вървя — каза тя. — Алекс мрази да чака.

— Ела с мене, преди да си тръгнеш — нареди Доминик и я поведе към спалнята си.

Тин Лий я последва покорно. Доминик отиде до бюрото си и отвори стара кадифена кутия за бижута, която лежеше отгоре му. Извади оттам изключителен диамантен кръст на тънка платинена верижка.

— Виждаш ли това? — попита тя. — Принадлежеше на бабата на Алекс. Искам да го вземеш. Носи го довечера.

— О, не мога да го приема — сепна се Тин Лий. — Прекалено е скъпо.

— Не, скъпа, вземи го — каза Доминик и й го подаде. — Хубаво е да знам, че Алекс има някого, който да се грижи за него — момиче, което не е хукнало подир парите му.

Тин Лий застана пред огледалото и закачи диамантения кръст на деликатния си врат.

— Прекрасно! — ахна тя.

— Радвай му се — насърчи я Доминик. — Радвай му се още тази вечер. Това, че Алекс ще те води на вечеря с колеги, е добър знак.

— Надявам се всички ние да можем да вечеряме заедно по-нататък тази седмица — изрече Тин Лий.

— Да — съгласи се Доминик. — Би ми било приятно. Аз нямам много приятели. Доста съм самотна.

— Ще се постарая Алекс да го уреди.

Тин Лий забърза надолу и изчака пиколото да докара колата й.

С трепет погледна часовника са. Закъсняваше. Надяваше се Алекс да не е много недоволен.