Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Исках да поговоря с тебе за това — заяви тя и нехайно отмести ръката му. — Алекс е решил да даде ролята на Лесли Кейн. Аз няма да участвам във филма.
— Няма начин! — възкликна Джони и се намръщи.
— Страхувам се, че е така.
— Невъзможно. Кой ти го каза?
— Фреди Леон.
— Искаш ли да направя нещо в тази връзка?
— Ако ти желаеш — каза Винъс. — Само че не очаквай да ти връщам някакви услуги.
— Не се безпокой, скъпа — и Джони глътна още шампанско. — Когато Джони каже, че ще направи нещо — смятай, че е направено.
— Благодаря ти — сериозно отговори Винъс.
— Късно е — каза Лесли, когато Джеф се втурна в къщата. — Къде беше?
— Исусе! Задържах се в гимнастическия салон, не разбрах колко е часът — отговори той съвсем без дъх.
— Облечена съм и съм готова за тръгване — отбеляза Лесли. — Трябва да излезем в седем и петнадесет.
— Извинявай — рече той. — Взимам си един душ и след минута съм готов — и той се понесе към банята.
Той каква си мислеше, че е тя? Идиотка? Бил е с друга жена — можеше да го усети навсякъде около него. А дори и да не можеше, жена му се беше обаждала да злорадства. Да, Джеф беше женен. Обаче някак си изглеждаше, че е развил малка амнезия, когато трябваше да й каже.
— Аз съм Амбър — беше казала жената по телефона. — Съпругата на Джеф. Ако не ми вярваш, погледни в края на албума му — брачното ни свидетелство е скрито зад последната снимка.
— Защо се обаждаш? — безизразно беше попитала Лесли.
— Помислих си, че трябва да знаеш.
— Благодаря. Сега знам.
Това стана преди няколко дена. Нямаше представа защо се е обадила жена му, пък и всъщност не я беше грижа, защото Джеф нямаше да остане още дълго. Джеф й беше просто удобен, докато си върне Купър.
Тя все пак провери в албума му. Той беше женен мъж. Лъжлив женен мъж. Колко глупаво беше от негова страна да се измъква тази вечер, за да се види с жена си. Колко глупаво беше от негова страна да се измъква коя да е нощ, откакто беше с нея.
Тя го последва в банята. Той вече беше под душа и търкаше тялото си с насапунисана гъба.
— Кой още беше в салона? — попита тя. — Някой, когото познавам?
— Не, беше доста спокойно — извика той през нос изпод течащата вода.
Господи, той беше лош актьор, нищо чудно, че не беше пробил.
Тя взе шишенце парфюм от горната поличка и щедро пръсна зад ушите си и между гърдите. Купър обичаше парфюмите, миризмата го подлудяваше.
Тя се зачуди с кого ще се появи Купър тази вечер. Беше чела в клюкарските колони, че той се е появявал в обществото с няколко жени. Първо, с разведената съпруга на известен спортист; после — с водещата на телевизионно шоу, и, трето — с един немски супермодел.
Тя се надяваше да е първата — конкуренцията щеше да е по-малка.
Джеф изскочи изпод душа и започна енергично да се трие.
— Косата ти е мокра — отбеляза тя.
— Ще ми отнеме само две минути, ако заема сешоара ти.
— Знаеш го къде е.
Тя излезе от банята. Той беше тъп. Много тъп.
Ама какво им ставаше на мъжете? Очевидно разумът и ерекцията не можеха да вървят заедно.
Приятелката на Купър, Вероника, беше известен от ревюта и каталози модел, специализиран в представянето на секси, но все пак прилично бельо. Беше я срещнал в самолета и бяха излизали няколко пъти. Бе открил, че е привлекателна и доста интелигентна за модел. Не се беше залепила за него. Той обичаше такива жени. Единственото нещо, което не харесваше у нея, беше дълбокият й гърлен глас — тя звучеше като мъж.
— Здрасти, Купър — каза тя, когато той звънна в апартамента й. — Веднага слизам.
Вероника пътуваше много — от Ню Йорк до Париж и Лондон — и винаги беше в движение. Имаше апартаменти в Лос Анджелис и в Ню Йорк.
— Сигурна ли си, че не искаш да се кача? — попита той по домофона и автоматично си помисли, че може би едно духане няма да е лоша идея. Досега се беше държал като джентълмен. Но тази вечер планираше да приключи с това.
— Добре — обади се тя не много ентусиазирано.
Той взе асансьора до четиринадесетия етаж.
— Влизай — поздрави го тя на вратата, шикозно облечена в кремава рокля без ръкави; дългите й ръце имаха хубав тен и здрави мускули. Беше висока почти метър и осемдесет и пет, с дълга до раменете права коса, котешки очи, интересна захапка и малко по-дълъг нос. Ставаше.
Купър влезе в апартамента й — вече беше възбуден.
— Купър — тя веднага го забеляза, — ти си непоправим! Никога не съм срещала някой като тебе.
— Какво да направя, като ми е толкова приятно да те видя? — каза той, хвана ръката й и я постави върху възбудения си член.
— Спести го — изцвили тя. — За по-късно.