Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Едно голямо събрание от съдебни заседатели беше достатъчно убедено, за да го подведе под отговорност.
— Аха. Вижте, той ми се обади, че идва и че е „закъсал“. Каза ми, че скоро ще го обвинят в убийството на осем души. Имал нужда от убежище. Попитах го дали е виновен. Той каза „да“ — предполагаше, че ще го закрилям при всички обстоятелства. — Ярдли поклати глава. — Поканих го да дойде. Веднага след обаждането му се замислих, че и аз самият ще бъда подведен под отговорност от вашето правителство по различни обвинения. Нямах време да се срещна с Емануел, но той е тук.
— Бихме желали да уредим екстрадирането му — настоя Мери. — Разбирам, че в момента правителствата ни не си сътрудничат, но когато…
— Вероятно няма да има такова „когато“ за известно време, години наред може би — промърмори скептично Ярдли, гледайки празната чиния. — Вие знаете за противоречията около Рафкайнд? Нова история.
Мери кимна.
— Ще ме извините, ако говоря по-бързо — изглежда имам вярната информация, а ние разполагаме само с около час… Това е доста време като се има предвид, че съм изправен пред голямо доминиканско въстание в Сантяго и Санто Доминго. Разбирате, че правя това, само защото Емануел Голдсмит беше нещо специално за мен.
Мери се съгласи. Ярдли сложи ръце върху масата, наведе се напред и очерта с тях квадрат във въздуха.
— Ето как стоят нещата. Аз сключих много сделки с президента Рафкайнд, който вярваше като мен, че правосъдието изисква нещо повече от терапия за престъпниците. Престъплението не е болест, която се лекува от доктори, то трябва да се третира по начин, който удовлетворява обикновените хора, а обикновените хора искат възмездие, което да отговаря на престъплението… Рафкайнд бе обвинен в убийство. Вероятно виновен. Имаше тайни спогодби с доброволческите организации за поддържане на реда. Аз съм съгласен, че той направи една кошмарна бъркотия и че може би е най-порочният и заслужаващ порицание лидер в историята на вашата страна, но… — Мери лесно можеше да продължи думите му.
— Той беше на власт — каза тя с изкривена усмивка. Ярдли се отнесе към усмивката с искрено подозрение.
— Със сигурност дори и полицията не го е подкрепила след разкритията.
— Не. Не официално.
— Добре. Накратко, неговата идеална правна система не беше много по-различна от нашата. Ние третираме престъпленията с нещо повече от терапия.
— Вие използвате адски корони — каза Мери.
— Да, разбира се. Хората на Рафкайнд уреждаха сключването на сделки за износ на нелегални пратки. Вашите доброволчески отряди се сдобиха с много адски корони от нашите складове с отстъпка… Рафкайнд беше доведен до самоубийство след публичната врява около случая с Фридман. Той избра сребърния куршум на Кристоф — отрова, в неговия случай — вместо гилотина. Предполагам, че щеше да бъде подложен на терапия, ако беше осъден. И все пак, той предпочете смъртта пред публичния позор.
— Вие все още изнасяте адски корони — настоя Мери.
— Не директно в САЩ. Ние снабдяваме един световен пазар и всичките ни контакти са легитимни. Рафкайнд беше единственото изключение и какво можех да направя аз? Той би могъл да създаде на Хиспаниола сериозни проблеми. Не се нуждаеше от услугите на нашите войници в началото на втория си период на управление, след като успешно беше приключил акциите си в Боливия и Аржентина. Носеше се на вълната на голямата популярност. Не виждах друга алтернатива освен да осигурявам адски корони.
Мери слушаше невъзмутимо.
— Но адските корони са легални в Хиспаниола. Подходящото им използване е честно според мен. Законите са много стриктни и твърдо прилагани.
— Селекторите не извършват официални съдебни процедури — каза Мери.
— Те водят политика на подмолна съпротива — кимна Ярдли. — Не искам да давам оценка на тях или на които и да било аспекти на вашето общество. Хиспаниола може само да реагира, да остава жива и досега се е справяла много добре под моето командване.
— Къде е Голдсмит? — попита Мери.
— Наблизо, на деветдесет километра оттук, в затвора „Хиляда Цветя“.
— И вие не сте се срещали с него? Вашият приятел?
Лицето на Ярдли се вкамени.
— Имам си причини. Основната е, че няма време. Второстепенната е, че чух признанието му. Искал да избяга в Хиспаниола, за да намери убежище. Смятал да разчита на приятелството ми след като извърши ужасно и безсмислено престъпление. Дори и най-добрият ми приятел Емануел не се държа като добър приятел — не може да мисли, че ще наруша законите на Хиспаниола. Ние нямаме договорености за екстрадиране. Приемаме престъпници от други нации за хвърляне в затвора — официално или по друг начин.