Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Чуваш ли ме?
- Нещо нещо.
— Опитай отново.
— Хмм.
— Не те чувам ясно.
— Сега чуваш ли ме?
— Да. Нека опитаме емоционален трансфер — предложи Мартин.
Тя му изпрати сигнал, който той интерпретираше като професионална привързаност и нетърпение да започнат работа. И двамата бяха нетърпеливи; след дълъг сън през нощта, Мартин никога не беше се чувствал толкова готов да изследва Страната.
— Улавям твоя ентусиазъм — каза Мартин. — Мисля, че обичаш да работиш тук с мен.
— Почти позна. От теб получавам нещо повече от професионална топлота, смесена с нетърпение да започнем работа.
— Правилно си ме разбрала — съгласи се спокойно Мартин. Тук те разполагаха с огромна свобода и простор. Съвсем скоро никой от двамата нямаше да може да прикрива емоциите си от другия, а и субектът нямаше да може да крие дълбоките си психологически процеси. — Ще ни преместя на някое активно ниво и ще се огледам за точка на влизане. След това ще активирам твоя комплект инструменти, за да можем да работим поотделно, ако се наложи.
— Ясно. Мисля че виждам пред нас гора. На входа ли сме вече? Не, почакай… не е гора. Виждам очертания на много и различни образи. Какво е това, Мартин?
— Може би все още получаваме визуални петна.
— Липсата на буфера прави това още по-остро, по-внезапно, нали? — попита Карол.
— Така изглежда. Но все още не виждаме това, което търсим. Сега сменям местоположението и канала. Към предварително избрания вход… точка две седем на картата на Марджъри. Ние видяхме…
Внезапността на влизането им беше зашеметяваща. В първия момент виждаха само неутрална сивота без начало или край, перфектна и спокойна като огромен кристален басейн. В следващия — жарко синьо небе и безгранична пустиня, пресечена от три безкрайни магистрали.
— Ууф — изпъшка Карол. — Извини ме, но това не беше много гладко.
— Извинявай. (Огорчение.) В Страната сме.
— Виж колко е ясно. Уау! Мартин, виждам те перфектно!
Мартин се изправи върху пясъка, чувствайки го как хрущи под краката му. Той видя Карол да върви по най-близката магистрала на десет или петнадесет метра. Тя носеше дълга до коленете бяла рокля без ръкави и високи бели обувки. Чудесно за климата, който би трябвало да бъде изгарящо топъл, но в Страната нямаше температурни крайности. Мартин почувства само топъл бриз.
— Ти носиш избелели дънки и черна риза с къс ръкав — докладва Карол. — И ботуши.
Той се погледна. Съзнанието му беше облякло образа му точно така.
— На колко години изглеждам?
— Може би на двадесет и пет. Не повече от тридесет. Аз с какво съм облечена?
Той я описа.
— Ами, различаваме се. Мислех, че нося дълъг син костюм и черни обувки — каза Карол. — Добре. На колко години съм?
— Изглеждаш на същата възраст. Наистина си красива.
— Надявам се, че няма да вървим пеш — усмихна се Карол.
— Ще летим. Ние вече сме част от Страната на Голдсмит. Тя ще се адаптира към нас.
— Добре. (Твърдоглава решителност; мисловна съсредоточеност.) Спомням си как се лети. Мускулите на врата… нали?
— Направи няколко упражнения.
Той гледаше как Карол направи две стъпки по пътя и се отлепи от асфалта. Силно концентрирана, тя се издигна на метър.
— Като сън — каза тя. — Никога не съм успявала да се издигна повече от това.
— Понякога мога да се издигам по-високо — рече Мартин. — Но за известно време ще се държим близо един до друг.
Той се концентрира върху въображаемия летателен орган, който най-напред беше открил в сънищата си. Благодарение на това откритие бе преживял чудесни моменти, в които се рееше на воля над училището и съучениците си (тези сънища го връщаха към детството или юношеството). Кратки моменти на пълна свобода, изпълнени с чудене защо никога преди не се е сещал да направи това. Мартин се издигна на метър, разпери ръце, прекоси пясъка до магистралата и полетя до Карол.
— Изглеждаш като ангел!
Карол се засмя.
— А ти приличаш на механична играчка в увеселителен парк.
— Не прави такива хапливи забележки.
— Тук не мога да го избегна.
Той се завъртя, за да погледне надолу към трите безкрайни магистрали.
— Всички пътища водят към Рим.
При повечето от предишните им влизания в Страната, централният символ беше някакъв град. В някои случаи град само по размери и сложност, а оформен повече като замък или крепост или дори планина прорязана от лабиринти; но винаги огромно населено пространство, пълно с дейности.
— Хей — извика Карол, понасяйки се пред него. Той я настигна и те полетяха над черния извиващ се път към далечния хоризонт. С увеличението на скоростта им, Мартин забеляза леко размазване на образа. Изглеждаше, че небето, пясъкът и асфалтът светят. Всички фигури бяха очертани с кадифена сянка от страната, противоположна на посоката на движение. Бяха виждали това и по-рано, то означаваше, че се придвижват от неврон до неврон с голяма бързина.