Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
стр. 48. „М.с. Y. — акушерка по професия. Работи, старае се. Безразлична е към атмосферата.“
Коментар: Не е свидетел; завърши висше икономическо образование в престижен университет, замина за Кипър на работа, тя е „другата“ по-долу.
Всъщност едната от тях се върна след по-малко от година с влошено здравословно състояние, защото беше работила по 12 часа всеки делничен ден, включително и в събота, за да си заработи честно тройната в сравнение с тука заплата. Затова пък другата извади невероятния късмет да срещне любовта точно на острова на Афродита и замина със съпруга си за друг остров — Албион.
стр. 48. „М.с. Z. — добро и работно момиче. Чувствителна.“
Коментар: В отпуск по майчинство, не е свидетел.
… междувременно една сестра замина на работа в Германия, друга забременя, а при нас всяка новооткрита бременна веднага взема отпуск и после й разрешават болнични, за да не рискува здравето на плода сред инфекциите и отровите в болницата.
стр. 48. „М.с. Н.В. [дипломантката] — изпълнителна. Мрази двуличието.“
Това е всичко. Няма описани други образи. Имало е и други сестри тогава, но за тях нищо не пише. Нито за техниците или санитарките.
Следват извадки от типа „разни“, някои от които също заслужават да влязат в тази хроника.
стр. 49–50. „всеки си пази хляба и мълчи. Работят в страх.“
стр. 50. Таблица 11. Сестрински роли в центъра по хемодиализа по Белбин
Председател — Донманлиева
Направляващ — Дичева, Митрева
Контактен човек — Бедрова, Добринова, Боянова, Н.В.
Човек-идея — Малинка, Н.В., Боянова
Критик — Митрева, Стефчова, Дичева
Практик — [колектив]
Изпълнител — [колектив]
Коментар: Ясно се вижда, че още съм била от кротките. Идеи съм имала, но понеже не съм била нито направляващ, нито критик, никой не ме е слушал. Но пък съм била контактна, значи не съм се засягала от пренебрежението на колежките.
стр. 59. „Мениджърът на Център по ХД е зав. катедра проф. Фонев, а изпълнителният директор е доц. К. Фонев.
Проф. Фонев е отчасти импулсивен и подозрителен, а доц. Фонев е свръхоптимистичен и подозрителен към персонала. Би трябвало да осъществи по-голям контакт с членовете на отделението и да получава почти винаги обратна връзка. Трябва да бъде достатъчно стриктен и отговорен. Той трябва да има избраник, да го замества в негово отсъствие. Не трябва да се доверява на всеки лекар. Важно е да получава достоверна информация.“
стр. 61. „Най-важно е обгрижването на пациентите на високо ниво, не само наши пациенти, а и от вън“
Коментар: Това пророчество ли е било?
стр. 62. „Ние живеем в период на Валутен борд, но въпреки това не бива да се оправдаваме, че няма средства за консумативи и за заплати и затова не трябва да обслужваме на ниво пациентите.“
стр. 72. „Работната група на фондация «Изкуствен бъбрек» има за цел да осъществи следните задачи:
1. Да популяризира Европейските стандарти сред специалистите, работещи в отделенията по ХД, нефрология и трансплантация, усвояването и прилагането им в ежедневната практика. Това дава възможност за унифициране на грижите за болните с тези в Европейските държави.
2. Да предлага Европейски програми за квалификация на средни мед. специалисти, работещи в ХД и трансплантация.
3. Да ангажира вниманието на съответните специалисти от Министерството на здравеопазването и учебните заведения, подготвящи кадри, със съответните правила, разработени от EDTNA/ERCA [European Dialysis and Transplant Nurses Association/European Renal Care Association]“
Коментар: Дали ще се намери някой да разследва какво е свършила работната група на фондация „Изкуствен бъбрек“ и какво е станало с нея? Май нещо не се чува нищо за нея вече. Да не излезе като славната история на омбудсмана в България (ако не знаете за омбудсмана, вж. по-долу, за да не търсите из цялата книга и — край на тази хроника, най-сетне!)?
Преди две-три седмици, като търсех инстанции, до които да пиша за нещата, ставащи в нашето отделение, се сетих, че на Запад имат специална служба за всевъзможни оплаквания на гражданите — омбудсман (ombudsman). Потърсих из Интернет пространството и попаднах на една поучителна, много българска история. Първо да ви предупредя, да не бързате да се радвате — Омбудсман в България няма, а сигурно няма и да има. Ето историята на опитите да се създаде такъв. За сверка на цитираното по-долу е Интернет адресът:
http://www.csd.bg/news/law/OmbudsmanB.htm
„Работата по въвеждане на институцията омбудсман в България започва през 1998 г. със задълбочено проучване и анализ на съществуващата нормативна уредба…“ и т.н. Обърнете внимание на кухата фраза „задълбочено проучване“. Колко задълбочено проучване? Къде са анализите от него? Това се нарича генерализиране — без факти, с изтъркана фразеология. От 1998 нататък: