Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
На 8 и 9 юни 2000 г. в София за втори път гостува главният парламентарен омбудсман на Швеция Клаес Еклунд.
От 12 до 20 юни 2000 г. българска парламентарна делегация посети Канада … с цел да проучи канадския опит в развитието на институцията омбудсман.
На 20 ноември 2002 в София се проведе семинар на тема „Възможности за установяване на институции от типа на омбудсман на местно ниво в България. Опит и перспективи“.
На 24 ноември 2000 г. в Народното събрание се проведе Международна конференция на тема „Създаване на институцията омбудсман в България“.
От 28 февруари до 3 март 2002 г. се проведе кръгла маса, посветена на установяването на институцията омбудсман в страната
На 19 март 2002 г. в Центъра за изследване на демокрацията беше проведена работна среща на тема „Установяване на институцията омбудсман в България“
На 9 април 2002 г. в Народното събрание се проведе публично обсъждане на тема „Институцията омбудсман“
От 6 до 8 юни 2002 г. в София се проведе международна конференция на тема „Европейските стандарти и институцията омбудсман в страните от Югоизточна Европа“
На 14 и 15 декември 2002 г. в София се проведе семинар на тема „Местният омбудсман“…
По-нататък следите се губят.
6.06.2003 г. — 30.06.2003 г.
Епилог
Днес, 2 юли 2003 г., отидох за предпоследен път в болницата. Предпоследен, защото още веднъж ще трябва да ходя, за да си прибера един документ, така нареченото удостоверение образец УП-2. Добре, че се консултирах и с адвокат, и със счетоводител, за да науча, че освен трудовата книжка, ще ми трябва и това. То не ми трябва сега, всъщност, а чак като се пенсионирам. И макар да си мисля, че кой знае дали ще доживея до пенсия — това са още към 15-тина години, дотогава я камилата, я камиларят, нали знаете, но все пак редът си е ред. Трябва да се спазва. От личен състав обаче се опитаха да ме убедят, че нямало нужда от такъв документ. Трудовата книжка била достатъчна. Пак трябваше да им обяснявам елементарни неща. Сякаш са сложени там не да помагат на работещите в предприятието, а да им пречат. Накрая се принудих да пусна още една молба до моя приятел, изпълнителния директор.
И така, след като сутринта се видях с адвоката за последни уточнения, рано следобед посетих бившия си втори дом. Спокойно време за фирмата-болница. Шефовете са си заминали, административният персонал се е изпокрил във вътрешните помещения на двойните кабинети. Чукам и влизам при секретарката на главния. Тя се появява отвътре и ме гледа леко уплашено. Така и така — нося една молба, казвам.
— Оставете я, моля, ще я заведа, но в момента не мога да изляза, чакам разговор по телефона.
— Аз ще я заведа сама, не се безпокойте.
Отивам в деловодството.
— Заповядайте една молба за завеждане, моля.
— Каква е тази молба? — пита служителката.
— Ами молба като молба. Сега бях при секретарката на главния, тя ме прати при вас.
Моментално вдига телефона и говори със секретарката. Понаучили са се да правят обратна връзка — много добре. Проблемът е, че бързо забравят полезните знания.
— Добре — казва. — Ето ви номерче. Можете да оставите молбата тук или да я занесете лично. Секретарката каза, както вие решите.
— Ще й я занеса. Нали съм заинтересована по-скоро да й се даде ход.
Оставих молбата, пожелах приятен ден на синеоката хубавица и отидох в личен състав — през две врати в трета.
— Чук-чук-чук.
Тишина. Отварям и пак чукам три пъти на вратата, както е разтворена. Отвътре изскача другата хубавица. Веднага вади заповедта ми за напускане и трудовата ми книжка.
— Подпишете се тук — казва тя и ми сочи отдолу под многоцветната молба — нали ви казах, че сегашните документи са индигирани и шарени.
— Чакайте малко да видя какво пише — казвам аз, вземам пъстрите листи и отстъпвам встрани да разгледам текста.
— Къде отивате с документа? — стреснато пита служителката.
— Никъде, просто го чета.
Добре е, пише, че е с предизвестие от страна на работника. Подписвам.
— Сега се подпишете и тук, задето ви връщаме трудовата книжка.
— Я дайте и книжката, да я поразгледам малко. Нали знаете, че нямам много доверие в компенциите ви.
Дава я и стои права с вид като човек, на когото правят проверка.
— Хм! — казвам. — Какъв е този печат „невалиден“?