Горещата конспирация

Четвърти човек се появи откъм гората, очевидно по предварителна уговорка с останалите трима.

— Извиках, че съм „хванал следа“ — похвали се самозваният водач на групата, като тихо се засмя. — Пратих скаутите в сектор седем, най-отдалечения в района. Нашите обекти са вътре в онази кокетна къщичка… Ще ги попилеем! Хайде!

Скофийлд вдигна автоматичния си пистолет и стреля два пъти, поваляйки двама от кръвожадните натрапници. В същото време се шмугна още по-навътре в храсталака, отдалечавайки се на десетина метра от мястото, от което се бе прицелил. Залпове от куршуми изпълниха нощния мрак, изсвириха някъде вдясно от Брей, раздробявайки дънери, засядайки в живи стволове с ужасяваща равномерност.

— Къде е тоя копелдак? — истерично викна водачът на четиримата.

— Не зная! — отвърна друг. — Май удари Грег и Уили!

— Млъквай! Никакви имена!… Той е някъде наблизо…

— Къде?

— Някъде около ония скупчени храсти, струва ми се.

— Престана да стреля… може да е побегнал.

— А може и да не е. Дай да прочистим терена!

— Ако е там, където казваш, ще го сгащим!

Същински обезумели зверове, двамата убийци се втурнаха напред, преминали на автоматична стрелба. След няколко продължителни откоса те се спряха. Тишина. Насред безмълвието Скофийлд хвърли тежък камък вляво от нападателите. Обстрелът тутакси се възобнови. Брей изчака обичайното развитие на събитията.

Стана както предвиждаше. През мъглата видя как единият вдига оръжието си нагоре; бе спрял да стреля по простата причина, че бе свършил пълнителя си и трябваше да зареди следващия.

Скофийлд повали другия и се втурна напред.

— Хвърли оръжието! — нареди той и застана с лице към убиеца, хванал оръжието в дясната си ръка, а новия пълнител в лявата. — Хвърли го, казах! — повтори Брандън, като щракна предпазителя на автоматичния си пистолет, готов за стрелба.

— Мили Боже, ти си той, нали?

— На неграмотници обикновено не отговарям, но на теб ще кажа, да, аз съм онзи, а не той. В края на краищата, завършил съм Харвард, макар на никой да не му се вярва.

— Кучи син!

— Това ти е името, струва ми се. Да го кажем ли по друг начин? Отроче на Матарезе. — С премерено бавни движения човекът започна да приближава пълнителя към гнездото му. Внезапно десният крак потръпна, вдигна се от земята.

— Кротко — спря го Скофийлд, — шукнеш ли, и си мъртъв.

— Не виждаш ли какво ми става с крака, дявол те взел! Схваща ми се от всичкото това тичане.

— Няма да повтарям, негоднико. Хвърли оръжието.

— Ей сега, ей сега! — Убиецът натисна пушката в бедрото на десния си крак, при което лицето му се изкриви. — Само да разделя тия мускули, че са се преплели като черва.

— Виж, за това мога да те разбера, гнусен плювалник. Травмите са нещо…

Убиецът от Матарезе внезапно се завъртя, пъхна пълнителя на мястото му и подскочи, готов да взриви Скофийлд. Брей стреля. Убиецът се сгромоляса, тялото му се сгърчи в купчина безжизнена плът.