Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Да, сър. Много скоро ще заздравеят. Военните лекари си разбират от работата… А къде е Лутър?
— Оттатък е, говори по чистата линия с колегите от МИ-пет и МИ-шест.
— Благодаря ви, господин Прайс. — Момчето се поколеба, сетне гневните му думи изригнаха като вулкан. — Ще ми каже ли някой какво става? Какво се крие зад всичко това? Лъжите, отвличането ми, забраната да се свържа с мама, телефонни номера, които внезапно престават да отговарят или са сменени и не фигурират в централата, всичките тия глупости! И най-вече лъжите! Защо?
— Ние с майка ти сме готови да ти кажем отговорите, доколкото е възможно. Господ е свидетел, ти ги заслужаваш.
— Е, първият въпрос, струва ми се, на който държа да получа отговор, без да искам да ви обидя, сър, е следният: къде е чичо Ев… полковник Евърет Бракет?
— Виж, скъпи — намеси се Лезли, като направи крачка към сина си, — от доста време се опитвам да намеря начин да ти кажа, но наистина не зная как.
— Какво значи това, мамо?
— Евърет бе един от участниците в тази операция. Военното разузнаване бе помолено за помощ от страна на ЦРУ, един вид военна охрана. Той поиска да се заема със засекретените компютри, така и не успя да свикне да работи с тях. А обажданията по телефона вече бяха започнали. Страшни, ужасяващи обаждания от всички краища на света. Бяха те отвлекли, а ако аз не изпълнявах инструкциите, щяха да те подложат на мъчения и да те убият. Чичо ти Ев беше сигурен, че всичко това е свързано.
— Всемогъщи Боже! — сподави Джейми ругатнята. — Как се справи, мамо?
— Намирах начини да се владея, за което никога преди не съм смятала, че съм способна. Евърет беше невероятен. Поиска среща с Том Кранстън, негов стар приятел от Белия дом. Инструкциите на Кранстън бяха повече от ясни. Нямахме право да говорим каквото и да било пред когото и да било, той се нае да уреди въпроса на най-високо ниво. И ето че се случиха няколко ужасяващи инцидента в Чезапийк и не след дълго имението се превърна в бойно поле. Евърет бе убит, а как, това сега няма значение.
— О, Господи, не!
— Боя се, че това е истината — тихо рече Камерън.
— Не мога да повярвам! Не искам! Чичо Ев!
— Това беше второто ми изпитание по самоконтрол, Джейми. Не можех дори да допусна господин Прайс да се досети колко съм съсипана. Беше крайно наложително да потисна чувствата си и да действам единствено посредством Том.
— Майка ти постигна невероятен успех — опита се да обясни Камерън, макар гласът му да звучеше неестествено напрегнат. — Ако по-рано ми бе казала как стоят нещата, може би щяхме да постигнем по-голям напредък.
— В какво? — настоя да узнае Монтроуз младши.
— Това ще трябва аз да ти обясня — отвърна Прайс, — а то ще отнеме немалко време. Затова ти предлагам да го отложим до сутринта. Всички ние, и особено ти, млади човече, преживяхме няколко тежки дни. Хайде да си дадем малко почивка, съгласен?
— Наистина съм уморен, но имам толкова въпроси, на които искам да получа отговор!
— Цели три седмици си тънал в недоумение, Джейми, какво са още няколко часа? Имаш нужда от сън.
— Ти какво ще кажеш, мамо?
— Мисля, че Кам е прав, момчето ми. Толкова време прекарахме под напрежение, толкова сме изтощени, че се съмнявам дали някой изобщо е в състояние да събере мислите си.
— „Кам“ ли каза, мамо?
В бившия курорт Перегрин Вю Франк Шийлдс и Антония стояха около масата в главната трапезария, върху която бяха пръснати снимки. Филмите, преснети от Брей в Уичита, бяха проявени спешно на място, като по време на проявяването и увеличението присъстваше човек от Гама патрула.
— Ето тези — посочи Брандън няколко реда снимки, изпълнени с написани на ръка страници, съдържащи имена и адреси, — са взети от календар-бележника с поетите ангажименти на Алистър Макдауъл.
— Ще ги изпратя по факса на секретарката ми, за да задвижи обстойна проверка за всеки запис. Може да открием съвпадения или пък някакви изненади.
— Тези какви са, Брей? — попита Тони. — Приличат на формули… От математика или физика, някоя от тия науки.
— За мен са абсолютно неразгадаеми — отвърна Скофийлд. — Открих ги в папките с надпис „Уравнения на коефициентната група“. Винаги съм си мислел, че почне ли човек да се рови за неясни, трудно разбираеми думи, а после изпише дори още по-неразгадаеми букви и числа, това означава, че се опитва да скрие нещо — нещо, което иска да му бъде подръка, но се бои да го вкара в компютъра.
— Защото компютрите са нещо трайно — рече Шийлдс, като взе в ръка няколко от въпросните снимки. — Дори изтритите данни имат неприятния навик да се разкриват в ръцете на специалиста.